Един герой на Чехов след обяд изпитва желание да "си чеше ума и езика".
Колко е хубаво сутрин на чаша кафе да влезеш в клуба и да обмениш някоя и друга дума на тема "Класическа музика". Това разтоварва, зарежда с положителни емоции.

Ето едно стихотворение от Гео Милев "Лоенгрин" . Признавам, че останах с впечатление, че "Лоенгрин" е написано от Атанас Далчев ,но не е така.


Да бъдеш светлият герой

на неизменната усмивка,

понесъл в своята усмивка

зора и злато и покой -



без меч и слава в кървав бой

- тенор на щедрата усмивка -

да бъде твоята усмивка

единственият подвиг твой -



начало, край, число и брой

да няма твоята усмивка,

да гасне всичко в таз усмивка:

и злост и скръб и страст и зной -



неудържимият порой

на дните в твоята усмивка

да вплита Вечната усмивка

и неизменно чист и свой



да следваш тихия хобой

на свойто щастие с усмивка -

и то само да е усмивка,

без Как, Какво, Кога и Кой?



и да пристъпиш - тих герой -

брега на своята усмивка

- бял - да отвърнеш - и с усмивка:

"Благодаря ти, Лебед мой!"



"Да гасне всичко в таз усмивка
и злост и скръб и страст и зной"
Лоенгрин е романтичен образ и не съм съгласен с философа Бердяев, че романтици има само на Запад, че само там търсят чашата на Граал.