За този оркестър си спомних по време на шумната кампания в негова подкрепа и против закриването му преди година. Изумен бях да прочета, че кмета наредил да премине от осем часов работен ден на четири и вече с половин заплата - 155 лева. Тези музиканти, ако са имали капацитет, с толкова труд биха свирили като фестивалния в Люцерн. Известно е качеството на млякото от щастлива крава, на яйцата от свободна кокошка, но нищо не знаем за продукцията на полугладни музиканти. Допускам, че заради триста левовата си заплата мнозина от тях мразят работата си и затова резултата от музицирането им съдейки по реакцията на публиката има "страничен ефект". Един нормален слушател не би пожелал втори път "О соле мио". Дори от тримата тенори. Още с първите тактове би усетил пориви за дефекация и ще се изпусне, ако го насилят повторно. Странно, в Разград канцонетата "взривява филхармонията". Телевизията излъчва пряко концерти от Амстердам, оперни спектакли от Париж... Какво и как предлагат разградските филхармоници като няма за кого? Безмислено е професионален оркестър с такъв мащаб да се крепи от всички ни. Протестирам!