|
|
| Тема |
 Сибелиус - симфония № 2 |
|
| Автор |
Pyиз (любител) |
|
| Публикувано | 18.06.13 14:52 |
|
|
|
За мен е удоволствие и релакс да чета, говоря и пиша за музика.
Сайтът на Унител-класика предлага за мен отлична възможност за това.
Тази вечер от 21:15 българско време - Втора симфония на Сибелиус с Ленард Бърнстейн!
Ян Сибелиус /1865-1957/ е най-значителният симфонист на Финландия. Повлиян от немската и руска романтика и от теченията на нацонално формираната европейска музика той е написал много оркестрови произведения, между които седем симфонии, които представят противоречиво тайните на неговата сила на изразяване. Техните обширни композиции напомнят на простора на финландския ландшафт. Често те показват, как Сибелиус е съзерцавал природата, която е била свещенна за него.
Втората симфония, изпълнена за първи път през 1902 година в Хелзинки, е най-известната от седемте симфониии на майстора.
В средата ан 80-тте години Леонард Бърнстейн започва разработката на целия цикъл на симфониите на Сибелиус с Виенската филхармония. Вследствие смъртта на Бърнстейн през 1990 година този проект свършва за съжаление внезапно, след като само са били записани симфониите с номера 1, 2, 5 и 7. Концертите са били в голямата зала на Musikverein или в концертния дом на Виена и са последвали знаменити критики. За изпълнението на първата симфония Ди Залцбургер Нахрихтен /Залцбургски новини/ пише: " Филхармоничното звучене на несравнимите струнни, сияещият и в същото време нестуден интензитет на духовите - се разгръщаше в едно късноромантично великолепие, които могат да се извлекат от този оркестър само от нещо велико. "И в критиката към 2.симфония се казва в един виенски вестник: " Със страстна отдаденост Бърнстейн скача за Ян Сибелиус във вълните на късноромантичните чувства. Той танцува и се люлее, скача, удря неумолимо, пръхти и пее с другите".
Не е за учудване, че Бърнстейн така страстно възприема музиката на Сибелиус. В много отношения има поразителни паралели с Густав Малер, за когото Бърнстейн особено се застъпва. Фактически произведението на Сибелиус се счита наред с тези на Густав Малер като значително завещание между късната романтика и модернизма. И като пламенен почитател и говорител на Малер се явява Бърнстейн, който като никой друг е най-подходящият, да разпространява музиката на големия колега на Ян Сибелиус.
Редактирано от Pyиз на 18.06.13 14:59.
| |
| |
| 
|
|
