Представиха постановка на "Пръстенът на Нибелунга" от Байройт с музикално ръководство на Пиер Булез и инценировка на Шеро.
Изгледах предвечерието и трите дни, тоест четиритте опери, спадащи към "Пръстена". Шеговито мога да кажа ,че се борих и със съня, защото оперите продължаваха до 0 и 1 часа, а и след 22:30 слушах с намален обем на звука поради късния час.
Харесаха ми всички опери. Артистите са едни в целия цикъл. Постановката е автентична, бих казал, без модернизми. Може би това се дължи на Пиер Булез и Шеро, където между другото прочетох, че те скандализирирали обществото. Това не ме интересува, за мен постановката е супер.
Музиката е омагьосваща. Артистите много добри. Мисля си, какво голямо изкуство е да се пеят партии в опери на Вагнер. Та това е безкрайна мелодия, дълги роли, напрягане на гласа. Бих сравнил пеенето в оперите на Вагнер с изпълнения на цигулкови концерти на Паганини. И в двата случай се изисква техника, трудностите пред изпълнителя са големи. Просто обожестявам певците във Вагнеровите опери.Мога да кажа и за хубави женски образи, например Зиглинда, Гутруна, Брунхилда, изпълнявани от атрактивни певици.....
Довечера започва наново "Пръстенът" с Даниел Баренбойм и Купфер.
След този ще има още един "Пръстен" с други диригент и постановчик.
Съгласен съм с Облака, че това е прекалено.
Тук бих искал да се върна назад.
При първата среща с Вагнерианци от клуба се говореше непрекъснато като безкрайна Вагнерова мелодия за обожествявания от тях Вагнер, за постановки ,за филми, за режисьори, за артисти,това бе наслада за слуха и духа и аз бях впечатлен от енциклопедиччните знания и богатата "база-данни" относно Вагнер. Но това принадлежи на миналото!...............

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите