|
Това е предговора на биографията за Спас Венков, която ще излезе на български до края на годината. Имате честа да сте първите, които четете това:
СПАС ВЕНКОВ – от Петер М. Шнайдер
Малката страна България, известна не само с розовото масло като запазена марка, е дарила на света и значителни певци - един от тях е СПАС ВЕНКОВ.
Много, много слънчеви дни и една национална култура, която в продължение на столетия и векове е удържала съпротивата на чужди влияния, борила се е за автентичност, която заедно със семейното наследство оформят средата, в която Спас Венков е роден на 23 септември 1928 година в някогашната столица - старопрестолния град В. Търново.
Петер М. Шнайдер
Драматичния тенор Спас Венков
„Всичко стана случайно” (заглавие на книгата)
Тази книга е предназначена за всички, които имат идеята да станат оперни певци, те, които мечтаят за изяви на най-значимите оперни сцени, както и за техните помощници, които ги подкрепят и насърчават, пазят им гърба, давайки опора в стръмния път, така също и за почитателите, които ги следват или поддържат популярността им във фенклубове и, разбира се, тази книга е преди всичко за Спас Венков, който извървя пътя на оперния певец от самото му начало, до самия Олимп.
Петер М. Шнайдер, Рощок/Баргесхаген 2008
Художествено оформление - Мартина Хаман
Редактор и разпространител - BS издателство Рощок, Ангелика Брун
Подготвено за печат в Книгопечатница Хале
СЪДЪРЖАНИЕ
praeludio accelerando -11
stretto punto culminante -99
postludio calando -181
Разговор на балкона в Бад Ишл - 201
Документация - 235
ЗА ТАЗИ КНИГА
От много години се опитвах да подтикна Спас да пише или да съхраним поне на запис разказа му за творческия му път, неговите прозрения, съмнения, опит.
"Кому е интересно това - всичко стана случайно" , с този аргумент се защитаваше Спас.
Аз обаче много държах да опиша жизнения и артистичен път на Спас Венков - не от честолюбие или пък за да се присъединя към множеството "звездни" биографи.
Не, тук има нещо необичайно.
При обсъждането на професионалния път на този певец, този "случаен" и все пак така своенравен път, Венковия път, изпъкна нещо стимулиращо, вълнуващо, което може да бъде и насърчаващо, при това може би в конфронтация със собствените му мисли.
Той обаче постоянстваше - " Кому е интересно всичко това!
Въпреки всичко, в тесен кръг, той отговаряше на въпросите. Тогава беше "в движение",оживявайки се в прозрения, виждания, анекдоти, конфликтите му с днешния оперен бизнес. Тогава слушателят е прикован за стола ( завладян), а той не може да се спре. Това беше неговото развитие (еволюция), неговата професия, неговото обжалване (порив, протест), неговият живот - и е все още.
От него обаче се чува отново, без каквото и да е кокетство : "Кому е интересно това - всичко стана случайно!"
Не, твърдя аз, пътят на Спас Венков не е никак случаен.
Увещавам го отново и отново: "Спас, имам едно предложение. Ти ми споделяш и разказваш твоя опит и изживявания, твоите мисли, твоите спомени - било на запис, по факса, както искаш и( предпочиташ. Ще ги събера и ще ги прегледаме заедно, като на игра. Ще видиш, че ще се получи изведнъж една интересна и увлекателна, много лична, индивидуална и своеобразна купчина хартия, която може би ще се види интересна и на други хора - любители или врагове и противници на операта, фенове, любители на анекдоти."
В резултат получих един пощенски пакет от Спас с документация от неговите представления от Април 1964 насам. Най-после започнахме отнякъде!
Изложението ми се базира на неговия щателно воден календар (дневник) на датите на спектаклите в активните му театрални години. Да подготви тази документация му е коствало със сигурност много време, но той го направи. Така имах в ръцете си една крайно интересна статистика. Изключително много неща изпъкнаха оттам - от втората по големина опера в България, през източногерманската провинция до блестящите кули (крепости) на оперния небосклон : Дойче Щатсопер Берлин, Дойче Опер Берлин, Баварската щатсопер Мюнхен, Виенската Щатсопер, Фестивала в Байройт, Театро Колон в Буенос Айрес, Миланската Скала, Метрополитън Ню Йорк....
Впоследствие от документацията научих, че при дебюта му като Тристан през 1975 (с Карлос Клайбер на пулта), Спас Венков е бил вече 47-годишен. Той е пял тази маратонска партия 226 пъти в общо над 500 вагнерови представления. В цялата си певческа кариера се е изправял над 3000 пъти на сцената, преди всичко в Европа, но също така и в Америка, Азия и Африка. Ако не се беше намесила съдбата и не бяха отменени заплануваните гастроли в Австралия - обявено бедствено положение за цялата нация, следствие на опустошителни пожари, той щеше да е пял и на петте континента.
От тази въпросна статистика, става видна и удивителната психическа устойчивост на на Спас Венков. Ето един пример:
В периода от 5 до 11 януари 1991 година, само за седем дни, Спас Венков изпълнява 3 пъти партията на Тристан във Виенската Щатсопера. "Това изпълнение е невероятно" чух да казва един Вагнеров фен след третото представление, след което продължи "невероятно, три пъти Тристан само за седмица!"... А Спас беше вече на 63 години!
Ако се вгледаме внимателно в статистиката, ще открием още от типичните Венкови хусарски подвизи. Само един пример - 9 април 1985 година - премиера на "Тристан и Изолда” в Брюксел; на 10 април (на следващия ден) - "Парсифал" във Виена. По този начин Спас спаси още веднъж виенския "Парсифал". Знам, че заради подобни светкавични замествания, Спас беше особено ценен от оперните агенции и театри.
Аз обаче исках още материали от Спас, за Спас. Със сигурност той би трябвало да има и записи, кореспонденция , снимки, програмни брошури, критики (рецензии). Дали ще ми ги предостави? Ще трябва да запиша и наши разговори...
Срещнахме се още веднъж - 2000 година си беше вече отдавна отишла - в Австрия, Бад Ишл в неговия наистина непретенциозен дом на Траун. Той е разположен в непосредствена близост до някогашните вили на Франц Лехар и Рихард Таубер, недалеч от замъка на император Франц Йозеф и неговата Сиси. "Толкова хубаво местоживеене, си помислих, не е за всеки"
"Случайност" каза той и ми обясни, че не се е постарал особено да го придобие. Този дом му е бил предложен за строеж, когато той търсел да се установи в Австрия. Решил да живее тук не защото Франц Йозеф и Рихард Вагнер са живяли някога по тези места, а защото дочул, че негови непосредствени съседи вляво и вдясно са един лекар и един инженер.
"Това са практични хора, казал си той, те знаят защо го правят. Значи и аз няма да сбъркам". Освен това му допаднала идеята да живее в дом, плътно долепен до други: "Това е много добре, защото заради моята професия ние сме много често на път. Така винаги някой ще бди над нашия дом."
Така че все пак не е само случайност, че сега можем да седим на неговия балкон, в непосредствена близост до Траун, с изглед към върха Катрин.
Спас представи пред мен Венковата купа сладолед - огромен ванилов сладолед с изобилен малинов сироп , придружен от кафе а ла Венков - много силно , обилно гарнирано със сметана.
Аз питам, той отговаря, постепенно започва да разказва. Вече не се налага да му задавам въпроси, разказът избликва от самия него. Някои неща вече бях чувал от него, други бях съпреживял - така на само няколко метра разстояние от ревящия Траун, Спас Венков обрисува картинно случки, анекдоти, резюмира - най-после го хващам за запис.
Класьорите с документи ги вземам дни по- късно, прашясали, скрити в един заден ъгъл на тавана, надявам се да намеря в тях приложения и факти за неговия артистичен път и кариера...
Петер М. Шнайдер
Рощок, лятото на 2008 година
|
СПАС ВЕНКОВ
