|
|
| Тема |
 Re: Мартенски Музикални Дни, 2013 [re: Oблak бял] |
|
| Автор |
Oблak бял (пристрастен) |
|
| Публикувано | 21.03.13 01:27 |
|
|
|
Е, не успях и няма да се въздържа от коментар. :)
Тези многогодишни Мартенски случки са живот, който заслужава да бъде споделен. Оттам нататък всеки да ходи на каквито си иска избори, за каквото си ще. Аз моето гласуване съм го избрал отдавна.
Откриване, 16 март
Преди концерта беше представена изложбата на Иван Токаджиев, разположена във фоайето на Доходното Здание. Качвам в снимки малко от изложеното.
Кметът на Русе дръпна реч, стегната и смислена, с неизбежния реверанс към спонсорите. Преди да вляза в залата, внезапно се озовах на крачка от Патриарха, направо се вцепених, наоколо взеха да щракат светкавици, докато се окопитя, за малко да изпусна момента. Но успях все пак да извадя апаратчето и треперейки да направя нещо за клуба. Страхотно се радвам на Неофит! Благороден, интелигентен, мъдър. Такъв заклет атеист като мен, с преклонение към святост.
Филхармония Джордже Енеску от Букурещ нещо бяха разсеяни, Минчо не беше във форма. Жалко, много разчитах на този Виенявски. Избягахме в паузата. Добре, че румънците не се навиха и не ги излъчиха в ефир, за да ги чуе цяла България колко са зле. Щото в днешна България всички дебнат Мартенските. Покрай цялата зашеметителна биография на диригентът им Кристиан Бадя си зададох въпроса - колко живота са необходими за такава слава? Например – само оперният му репертоар включвал над 100 заглавия...Ако някой се интересува мога да копирам цялата му творческа дейност. Което едва ли ще помогне да определя русенския му гастрол като успешен.
17 март, Il Giardino Armonico
Много компактен и изключително добре балансиран състав. Двете първи цигулки и теорбистката определено направиха много силно впечатление. Обаче след любимия до-мажорен на Вивалди, не бих се наел да сравнявам Антонини с Ерик Босграаф (два пъти свири същия Вивалди в София и в Перник) Италианецът е доста гъвкав, но излишъкът от мелизми и дихателните демонстрации сякаш не са достатъчни. И една огромна изненада – в адажиото на концерта на Телеман за две шалюмо (предвестник на кларинета) се чу 4-ия прелюд на Шопен. Паднах. След историята, която Амаркорд ни сервираха преди 4 год. с Хаслер/Бах, сегашното с Телеман/Шопен ме уби. Освен ако не съм оглушал съвсем и не съм започнал да си измислям.:)
Иначе вечерта беше силна, тези италианци наистина са майстори!
19 март, Хор Проф. Васил Арнаудов, Ансамбъл Музика Нова
Преди месец разсъждавах така. Бах – ясно, ами какво е това 4-та симфония на Малер в преработка за камерен ансамбъл? Мислех, че е резонно от "малкото" да направиш "голямо", а реципрочното клони към авантюра.
Онази вечер се случи обратното на това, което очаквах и срещнах едно удивление. Многогласният Мотет на Бах се оказа невероятно сложно упражнение, а Малер излезе отвсякъде. Музика Нова е състав, за пореден път се убеждавам, който може да направи всичко. Съвършени музиканти! Включително познати инструменталисти, които за първи път виждам в ансамбъла.
Браво!
Съжалявам , че тази година нямам възможност да отида втори път до Русе. Заради Фалстаф, немския квартет, Пламена Мангова с руснаците и т.н.
Първата картина на Токаджиев е със заглавие Врата за никъде, втората - Врата за някъде.
За да не се повтарям, прилагам и снимките, които пуснах по-рано във Фейсбук
| |
| |
| 
|
|
