Спомням си като ученик в шести клас, учителката ни по пеене /така се наричаше часът по музика/, Белчева, тя ни беше и класна ръководителка, разказа легендата за Летящия холандец, използвана от Вагнер в своята едноименна опера. Направи ми впечатление тази красива история, образа на Сента. Досега съм запазил в спомена си този разказ.
Изминалата събота по Mezzo гледах постановка на тази опера. Артистите бяха добри, режисурата бе добра, но .... реагирам тук на изопачаването на разказа и в същност на самата идея на Вагнер.
Вагнер използва тази красива легенда за да изтъкне силата на любовта, саможертвата в името на любовта. Централната героиня е Сента и женските образи в оперите на Вагнер имат съществено значение.
В постановката /мисля че бе холандска/, в края на операта Ерик убива холандеца и Сента и по този начин не се показва ни най-малко темата на саможертвата, а именно Сента се хвърля от скала в морската бездна и по този начин спасява прокълнатия холандец и неговия екипаж и след това двамата са заедно, макар и изразено фантастично. А в тази постановка краят се свежда до един криминален акт.
Мисля си, че ако в България биха си позволили такава своеволност, критиката би била унищожителна. На ето, че на Запад си позволяват едно грубо изкривяване на сюжета и на самата идея.

Прочутата балада на Сента:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите