|
|
| Тема |
 Мартин Пантелеев |
|
| Автор |
Ерменко (непознат
) |
|
| Публикувано | 19.10.12 12:22 |
|
|
|
"Диригентът на бойното поле" е заглавие на поместения в бр. 34 на в. Култура "разговор" с М. Пантeлеев. Боецът от подиума далеч надхвърли представата ми за Главния диригент на Софийска. Личността му ме порази с посредствеността си. Мисля, че нивото на културата му е неприлично за този вестник, а празнотите в образованието му - обидни за всеки меломан.
Бих отбелязал, че "ранното" Брукнерово творение, което Пантeлеев единствено си е позволил да "дирижира", е композирано година след най-прочутата симфония - Седма. (Към сметката на М.П. добавям невежество). Волята на Брукнер е Te Deum да се изпълнява вместо Четвърта част в недовършената му Девета симфония. Различно от М.П. смятам, убеден съм, че Te Deum e връх (непокорен от М.П. - на просвирването миналия сезон, той признава, че е бил другаде). Връх и "точка" (край) в творчеството на Брукнер.
Без коментар: 28.10.2012г. Концерт на Мартин Пантeлеев с оркестъра на Берлинските симфоници в залата на Филхармонията. Програма: Моцарт, симфония Юпитер; Р. Щраус, Концерт за валдхорна; солист Стефан Дор; Бетовен, Сомфония No 5.
Редактирано от Ерменко на 19.10.12 12:23.
| |
| |
| 
|
|
