|
Програма:
Димитър Ненов – 4 скици за голям оркестър, 1926 г.
Емил Табаков – Концерт за виола, 2007 г.
Дмитрий Шостакович – Симфония 5, 1937 г.
Солист – Александър Земцов
Едва тази вечер прочетох програмната книжка от концерта.
Не знам защо така се е получило, но забелязах, че авторът на текста е разказал историята (биографично за личностите и осведомително за произведенията им) на Ненов и Шостакович, а вместо идеи за "световната премиера" на Табаков, срещнах интервю с вълнуващи преживявания на автора от ученическите му години...
Мои впечатления от концерта, така както го чух и доколкото разбрах.
Първите три скици на Ненов – Въжделение, Копнеж, Гротеска - бяха структурно зависими (обвързани) от самите себе си и единни не само в меланхолията. Докато не се появи четвъртата скица – Танц. Игрива, народна (бг мотиви), наистина предизвикваща желание за движение. Само, че нямаше никаква връзка с предишното. Адски странно как ги е навързал Ненов в едно подобно несъответсвие. Освен ако не го е направил напук. Нещо, което е допустимо, имайки предвид, че тогава е бил на 22 г., студент по архитектура в Дрезден. И какво от това, че е там, нали България...
Концертът за Виола, както разбрахме, е написан за Башмет, който след дълги увещания е решил, че има твърде много ноти тук и се е разсеял нещо. За разлика от младия Александър Немцов. Който пък направи много добро впечатление с изпълнението си в Зала България. Независимо от препятствията, поставени от нотния текст. Публиката, макар не толкова мощна от концертната Травиата предишната вечер (не бях, но чух репортажа, пък и ми разкахаза после) , оцени и си го поиска. Страхотен бис направи руснака, не защото изпокъса лъка, а защото е действителен виртуоз. Вчера разбрах, че бисът бил с Хиндемит.
Концертът на Табаков ме приспа по едно време (втората част) и ме събуди, когато повтори в третата, една тема от първата част. Размърдах се, защото реших, че Табаков се е отъркал в Шостакович. Пример - намек – не само ритъма на 8-ия квартет. Та, човек се замисля дали в случая нотите наистина не са в повече...
Всъщност на този концерт отидох заради 5-та на Шостакович.
Прилично беше, дори добро!
Публиката май го разбра и остана доволна.
Аз също.
|
Концертът на БНР, 9 март