|
|
| Тема |
 Концертът на БНР, 10 февруари |
|
| Автор |
Oблak бял (пристрастен) |
|
| Публикувано | 18.02.12 01:52 |
|
|
|
Програма
Хераклит Несторов – Поема-Ноктюрно
Александър Кандов – Концерт за пиано и оркестър
Скрябин – Поема на екстаза
Нямах намерение да коментирам концерта. Няма и да го правя. Дали?:)
Предизвикателството дойде от думите на Боян Воденичаров в забележителния му разговор в Контрапункт. Заради почти сърдитата му първична реакция на слушателските мнения, омекнала по-късно...
Разбираемо и нормално, след като концертът е и донякъде "негов".
Бях в Залата, в паузата споделих, че има някаква мистерия в Кандов, но това не е Концерт за пиано. Когато тутито на оркестъра погребва всичко. Философската страна изобщо не ме интересува в случая. Нито пък конструкцията и деконструкцията на музикалната организация. С единствената бележка, че пиано нямаше. Няма линия, няма идея, няма нищо. Дори и съпровод нямаше. По-скоро обратното или по-близкото разбираемо – Концерт за оркестър. Има не едно произведение в музикалната литература, в което пианото не е обявено, но присъства, примерно.
Във всеки случай не знам кога са взимали интервютата от слушателите, но, приблизително, съм съгласен с изказаните мнения.
Произведението на Хераклит Несторов ме отнесе. Прекрасна, наистина Поема. И питах в антракта "но кой, кой е този автор..." . Както съм споделял, тези програмни книжки винаги ги чета после вкъщи. За да не ми влияят предварително. После прочетох и донякъде, разбрах.
Скрябин наистина беше апотеоз, но останах с впечатление, че Табаков прие твърде лично екстаза във финалната част и се случи един вид громкостъ.
При всички случаи тази музикална вечер си струваше присъствието. А и "Радиото" (напоследък редовно) бяха в страхотна форма!
Макар и зимна навън, такава вечер остава вътре, в паметта.
В помощ на пропусналите.
| |
| |
| 
|
|
