Ростиславе, вероятно като човек извън професионалната гилдия, съм краен в оценките си. За всеки случай ще ти кажа, че и да бях "вътре", отново щях да реагирам така. Не, защото съм фриволен проклетник някакъв, а защото това ми е естественото състояние на разбиране за лично достойнство. Кажи ми как да приема тоталното убийство, което случихме напоследък. Предполагам ще признаеш правото на такива като мен, да се вълнуват, негодуват, протестират и дори да дращят неистово.
Помня твоята категорична позиция против нещастното хрумване на общината да сравни строителните дейности с музиката вкъщи и, колкото и да не си падам по подписки, отидох и го направих. Защото беше абсолютна идиотщина такова недомислие. Макар и малко по себе си събитие. Уж. Тц, камбанка беше.
За да сколасаме за последващото. Да ходим на симфоничен концерт в оперетата или в някакъв киносалон. Нали се сещаш, че на този род представления няма да отида никога.
Във фурорът на случката от миналата година, за унищожението на оркестрите, имаше 5-6 души, които публично се противопоставиха. Целият, повтарям, ЦЕЛИЯТ музикантски състав на България предпочете да мълчи. Нещо повече, съгласи се. Дали въпросният съюз си е мръднал пръста, помня сякаш някакъв техен мижав подпис за нещо, няма никакво значение. След като имаме недвусмислен резултат.
Ами, човек, макар беден и захвърлен, може да предпочете да бъде (остане) и горд. Ако уважава себе си. Не мислиш ли?
Изисканият език на реципиента ти диригент, е познат на всички тук. Нека бъдем снизходителни все пак, уреди се най-накрая човекът.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите