|
|
| Тема |
 Два начина да се ядат сладки (II) |
|
| Автор |
Oблak бял (пристрастен) |
|
| Публикувано | 18.05.11 00:26 |
|
|
|
Тази великолепна пиеса на Михаил Величков едва ли някога ще забравя...
Преди доста време я споменах в клуба, вече не помня повода и няма да търся в архива защо съм го направил, но изкушението остана.
В сегашно време ме върнаха към нея две други случки.
Едната е писмена, датирана от 05.11.10, бр. 255 на в-к Дума. Другата е речева, съвсем прясна, преди две седмици.
Гражданите са възмутени и щом това ги обединява (тематично), няма да е прилично да не им обърнем внимание. Въпреки, че единият изглежда страда повече от това защо не се говори за роднините му в провинцията, а за другия болезненото е всецялата грижа за обществото.
На пръв поглед двамата нямат нищо общо. Дали? Опитах да открия не 10-те, а поне две разлики...и не успях. Нищо, че както четем Книгата за операта на единия, след някой ден хукваме за театралния фестивал във Враца да видим какви ги вършат онези, другите. Или другият. Не по-малко напорист от съмишленика си!
Ето ги, тези двама хубавци:
И още едно, случайно:
Говорех за двата начина, станаха три.
Като сестрите на Чехов, които с всичкия си мерак, така и не присосаха в Москва.
Може пък и да е било за добро, знае ли някой?
Освен ако някоя от тях не е била друга, съвсем, съвсем различна...
| |
| |
| 
|
|
