Да, наистина това което казвате е верно. Но сонатно-симфоничния цикъл със своите 3 или 4 части е една драматургия. Изграждането му е свързано с единство на мисълта и няма логика да се ръкопляска преди края. В романтичните симфонии, често в четвъртата част има реминсценции от предни части, което показва единството на авторовата идея. А за Моцарт, ами точно тогава сонатната форма започва да се развива, критерият за аплауз е бил различен. Преобладаващите аристократи са диктували често модата на развитие на музиката. А че Моцарт ги е изтърпявал-да, налагало се е. От това, че на баща си не писал дали му харесва или не, не мисля че можем да съдим толкова меродавно.
Колкото до това, дали едно изпълнение е убедително като вкус, стил и професионализъм, това вече е доста по-висша класа образование, което за момента не виждам как ще се осъществи в нашата страна. Ние сме щастливи да отдалечим хората от чалгата, а за другото-може би в някой следващ живот.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите