Ако става въпрос за Паганини, Шломо Минц също щеше да се поизпоти...... В цигулковия концерт на Бетховен няма почти никакви технически проблеми за изпълнителя. Няма високорискова акробатика, с която изобилстват концертите на Паганини. В техническо отношение концертите за цигулка на Й.С. Бах и Моцарт са значително по-трудни от концерта на Бетховен.

Ако човек е на Ти с музиката на Бетховен и е на Ти със съвременната технология на звукоизличане при цигулката, то няма по благодарен концерт от този на Бетховен. А Шломо Минц е цигулар със съвършен технически апарат. Затова свиренето му е почти с дигитално съвършенство.

Паганини е друга бира..... Там се иска само сръчност. Може и да ти е празна главата и пак да стане добре..... Затова тази музика е подходяща за изпълнители от 15 до 35, максимум 40 години. След тази възраст, еластичността на мускулатурата при цигулари и виолисти намалява и свиренето на акробатични каскади е значително по- трудно и по-некачествено в сравнение с младостта.

Казвам това, не защото изкам да съм адвокат на Йосиф Радионов, но защото това е тъжната истина и действителност. Всяко нещо е с времето си....

Свалям шапка на Радионов, че се е заел с такава авантюра на тази възраст. Свалям шапка и затова, че предоставя на публиката информация, защото този концерт не е изпълняван у нас. ( Уточнявам, че не съм почитател на музиката на Паганини!!)

Един концерт, който не носи информация на публиката е безсмислен. Колкото и съвършенно да се свири, колкото и да е претъпкана залата, това няма никакво значение за музикалния живот, защото не произвежда събитие, което обогатява слушателят.... Това е събитие в музикалния бизнес. Дошла е супер - звезда, залата е претъпкана, рекламния договор с Мобилтел е изпълнен във всички клаузи и параметри, приходът от продажби на билети е добър, а и звездата е оправдала очакванията на клиентите. Това означава, че догодина отново ще има концерт, който ще донесе принадена стойност..... Или поне ще покрие разходите, което също е голям успех в областта на сериозната музика....

Уточнявам, че съм почитател на Шломо Минц и се възхищавам на техническия му апарат. Когато той излезе на сцената усещаш, че всичко ще бъде съвършенно и няма да има никакви инциденти. Аз обаче предпочитам изпълнители, чиято емоционалност на сцената ти създава усещане, че всичко е на "ръба на пропастта". И когато свиренето е успешно, то и удовлетворението от такъв концерт е значително по- голямо от това на "стабилните" изпълнители. Е, понякога се случват и инциденти, че и катастрофи....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите