Между двете ми ходения до Русе изпуснах нещо. Представяне на книга - Европейски столици на културата! Още ме е яд (много), защото после неотменно си задавах един единствен въпрос - каква беше тази приказка за будителите на България? За които даже има приет специално измислен национален ден, в който се изброяват имена на герои. Задължително в миналата история на България. И нито едно от сегашната

Криза ли?

Подозирах, че сегашната програма е по-силна от миналата и се оказах прав. Съжалявам за пропуснатото, човек не може да бъде навсякъде.

В написаните програми за всеки отделен концерт, освен просветителство, забелязах и нещо ново. Музикантско, философско, недекадентско отворено. Да избягаш от общите (вечно общи научнопопулярни) приказки и сега да "принудиш" публиката да приеме думи, насочващи към смисъла. Не е ли това някакво търсене за просвета на рутинния слушател, който и без М. Божикова си знае какво е Брамс (както досега). Между другото и в София забелязавам тази тенденция

Много познати и приятели от цяла България, които не съм срещал скоро, тук в Русе видях в залите и така се зарадвах, че формулата на интереса е толкова безотказна!

Жанрово застъпено многообразие– барок, класика, романтизъм, модерна, опера, майсторски класове, лютиерско изложение, изложби
И навсякъде елитни участници!

Накрая само приличието (или присъщата ми смотаност) ме въздържа да прегърна с признание за очарованието, Ива Чавдарова. Нищо, че пътьом й го признах. Защото тя заслужава много повече от личното ми отношение.
Страхотна жена!
На целия екип на Мартенските музикални дни, ще кажа, че им завиждам искрено и ме избива (нахалството) да си въобразя как съм съм един от тях. Незнайни, всеотдайни докрай.

Благодаря дълбоко на всички, че има такива хора!

Въпреки хаотичните ми по форма и бегли по съдържание по-горе думи, ще го кажа просто. С това, с което започнах тази тема:
Цяла година очаквам да се случи нещо и го получих!

Като редови, просто обичащ.