|
|
| Тема |
 Re: Впечатления I [re: Bacилия] |
|
| Автор |
Oблak бял (пристрастен) |
|
| Публикувано | 06.04.11 22:10 |
|
|
|
Много ми дойдоха пътуванията напоследък, не мога да стигна до клуба, но ще маркирам с няколко думи поне два от последните четири концерта, на които присъствах. После ако успея пак ще дойда. Пък ако не, Култура поне един път ще ме изпревари. Цялото журналистическо музикално войнство беше в Русе.
30 март, сряда, Доходно здание, 19 ч.
Моцарт – Увертюра към Дон Жуан
Бетовен – Концерт за пиано и оркестър №3
Брамс – Концерт за цигулка и оркестър
Евгени Божанов, пиано
Йосиф Иванов, цигулка
Русенска Филхармония, Георги Димитров
Евгени Божанов – за малко да изпадна в криза още по средата на първата част и да ревна като хлапак за срам пред околните. Фантастично докосване на музиката! Този път Евгени (за разлика от Рахманинов от миналата година), оставайки верен на личното си отношение към творбата, не прехвърли допустимите граници в отклонение и блестеше отвсякъде. Такъв пианист България няма!
Благодарение на изключителното съдействие на Г. Димитров, оркестърът отсъстваше. Този състав притежава нещо меко, характерно за него и отличаващо го от други български оркестри, но диригентът злоупотреби с това тази вечер още в началото на увертюрата на Дон Жуан, тушира всичко и се загуби в Бетовен. Евгени си свири сам. А видяхме само преди 10 дена във Вилхелм Тел какво може Русенския. После взеха, че живнаха при Брамс с цигулката?! Дали не е редно на това "сътрудничество" между този добър наш диригент и такъв непреодолимо вълшебен пианист да се сложи край...?
Йосиф Иванов, също лауреат на Кралица Елизабет от преди 5-6 години, с подчертано красив тон, но скучен, един добре изсвирен Брамс, после два хубави биса с Паганини и толкова. Излизаш от залата и забравяш.
31.03.11., четвъртък, зала Европа
Лист – След прочитане на Данте, Сонет 123 на Петрарка, Соната си минор
Марио Ангелов, пиано
Марио досега предимно е бил съидейник и съучастник – камерно или с оркестър. Не съм забелязал до момента да е излезнал извън това полезрение (после ми каза, че е имал солова изява преди доста време), но всички знаят какво може и го канят навсякъде. Сега със собствен рецитал. Програма – смисълът на Лист в една вечер, с удивително тежка отговорност, Марио успя да вложи себе си. С малко джаз в Данте, после разказа за изтощените следи на сълзите в Сонета и изпълни с особена лирика Сонатата. Марио бе вглъбен в желанието си за интимност и я постигна. Без никакви излишъци. Не знам дали той е доволен от себе си, но го изчаках докрай пред входа на Доходното, когато отдавна всички се бяха разотишли, за да го поздравя с чисто сърце.
| |
| |
| 
|
|
