Ако Висоцки, Генсбур, Керуак или Буковски не бяха пияници, не е ясно дали легендата им щеше да бъде толкова силна и толкова дълготрайна (направо едва ли) - от една страна те са оправдание на онази част от публиката, която не твори, но може да оцени сътвореното и пие. Пие поне колкото авторите. С илюзията, че ах! ако само поиска.... От друга - някои от трезвите граници и телени ограждения на мисълта наииста вредят. На творчеството имам предвид.

А ако го нямаше абсентът, тази доказана отрова, нямаше да ги има 95% от изкуството на Франция от началото на ХХ в - поезия, музика или живопис.

Тъй че приказката за майстора си е вярна. Но за бояджията, не за художника

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите