Още съм развълнуван от великолепните, разтърсващи и аскетични песни на Петър Керкелов. Олга Михайлова е феноменален талант с много силно и строго въздействие върху публиката. Имаше много цветове в гласа - но все от студения спектър, много тънки градиции на вибрато и право пеене, гърлени звуци, напрежения, главови тонове... Валентин Вълчев свири, струва ми се, твърде фино и с хубаво чувство за съучастие (за "уместност" на проявите си). Поздравявам сърдечно композитора, завиждам и се радвам! Отдавна на сцената на НБМ не се беше случвало такова нещо. С тази пиеса НБМ 2011 вече има художествен смисъл. Дано и по-нататък се появи нещо хубаво и тъй необичайно...

Редактирано от haffner на 07.03.11 22:29.