Лично аз винаги оставам без думи пред музиката на Шостакович. Смятам, че той е най-великият композитор на 20 век и олицетворение на всичко качествено, смислено и прекрасно в музиката на Модерността - стилът му е едновременно класически, без излишно заиграване с формата и флиртуване с безподобни извращения като авангарда и додекафонията, и същевременно могъщо новаторски откъм композиционни техники.

Но далеч не това е най-важното. Истинската стойност на музиката на Шостакович проличава тогава, когато тя се съпреживее. Преди време имаше тук един хубав пост по отношение на Малер - че не може диригент, който не е страдал както е страдал самия Малер да усети и да дирижира неговата музика. Същото с тройна сила важи за Шостакович. Човек, чул 10 симфония не може да остане равнодушен и няма как да остане.

Понякога ми се струва, че целият 20 в. с всички негови ужаси, страхове и надежди е поместен в симфониите на Шостакович - от прекрасните утопии и надежди на Революцията, през ужасите на чистките и войната, та чак до маразма на постсталинизма. Никой не го обрисувал по-добре от Шостакович. Не знам дали хората на Запад го разбират достатъчно. Някак си винаги съм си мислел, че само източноевропейците - минали през ужасите на комунизма са способни да схванат дълбочината му, да проникнат дълбоко в недрата му.

Винаги гледам на симфониите на Шостакович като на една разгърната книга на човешкото страдание - книга, където всеки може да напише и своята история. Но тя далеч не е само това. В нея има и моменти на просветление, моменти на вяра и на упование в човешките възможности.

И накрая, като се има предвид, че 15 симфонии са само част от едно необхватно творчество....Сещам се какво е казвал Бетховен за Бах - "Не поток (bach), море трябваше да се нарича той". Смятам, че тези думи напълно могат да се отнесат и до Шостакович.