Петата симфония на Малер още навремето Бруно Валтер нарича „шедьовър, портрет на автора в апогея на неговия живот, сила и майсторство.” Струва ми се, че в изпълнението на Емил Табаков на Малеровата музика се крие нещо повече от великолепна интерпретация, може би в известна степен то открехва съкровена част от неговия собствен вътрешен „портрет”. Табаков отдавна е овладял в целия му обхват необятния Малеров свят, но всяко ново негово изпълнение разтваря нови дълбини в познанието му за тази гениална музика, нови прозрения във философската й същност. В зрелите си години днес диригентът внася по-уталожена мъдрост в осмислянето на Малеровите опуси, напълно запазвайки обаче онзи темпераментен интензитет и мащабност, които помним от първите му интерпретации в неговия прочут цикъл с всички симфонии на Малер и Брукнер.
В изграждането на гигантската петчастна симфония Емил Табаков открояваше с ярка диференцираност контрастните плоскости, същевременно запазвайки консеквентна вътрешната линия на градация, не нарушавана от внезапните преломи между сгромолясващи се звукови маси и замиращи, сякаш разтварящи се в пространството тихи динамики. Той намираше нови, нечувани досега нюанси в солистично изведените инструментални партии, очертани с релефна яснота в полифоничните наслагвания, а монолитните оркестрови tutti израстваха с пределна звукова мощ и хомогенност. И Петата симфония – преломния опус в зрелия Малеров симфонизъм - диригент и оркестър разстлаха със силно сугестивно въздействие и дълбоко усещане за колизиите на този сложен творчески мир, разкъсван между трагика и патетика, гротеска и вяра в просветлението.
Анди Палиева