Бях на концерта! Бях и на концерта на Софийска филхармония преди 15 години със същата симфония и същия диригент. И двата пъти нищо не ме хвана. И не защото диригента като професионалист е безпомощен, а защото тази музика е далече от неговата същност. Трудно е човек да изпълнява Малер и Шостакович, без да е изпитал лишения и големи житейски катаклизми. Без да познава самотата в нейните романтични измерения..... Може би трябва един единствен миг в живота на всеки човек да се случи да види очи в очи смъртта, страданието, недоимъка и да легне да спи на земята под открито небе гладен.... Или да чуе как за секунди се разрушава нещо строено от много поколения....

Много е трудна за разбиране днес тази музика. Тя е била трудна за разбиране и когато е създадена. Защото ако я сравним с музиката на Дебюси (те с Малер са почти набори) всички симфонии на Малер са анахронизъм.....

Още помня как Константин Илиев изпълни Трета симфония на Малер през лятото на 1983 г. Росен Миланов също добре се справя емоционално с Петата симфония.

Та това е, според мен.