Едва ли ще кажа допълнително нещо ново.
Хващам се за думите на Хафнер за критичните (не критикантстващите) слушатели и неотменните копиеносци.
За толкова години, навярно и аз съм изпадал в изкушение да хваля приятели, познати, и обратно. Макар да е съмнително да е било съвсем безкритично. Много добре помня подобни случаи с различни изпълнители, които са ми близки и не съм им спестил някои кусури, да ги наречем. Но не е невъзможно да се случи и преодоляване на границата, нормални хора сме. Общо взето споделям субективни (нормално) настроения в клуба така, както съм ги усетил обективно по време на концерт.
Controsoggetto, на когото дължа извинение за несериозната ми реплика към него (но на тези "живи" проценти се смях искрено от сърце), зададе смайващ въпрос:
- От къде (пианистът) да го извади такова нещо? Нееднаквото..."
Този въпрос го получих, след като ми беше разяснено пространно, че няма музика, която да не е Авторска...
Там е гвоздеят, кучето или, както и да го наречем.
Освен да слушам, от години имам навика да наблюдавам много внимателно изпълнителя. Нямам съмнение, че в присъствието на Димитър Цанев срещнах един подчертано интелигентен пианист. Настоявам обаче, че в интерпретацията останах с усещане за един композитор, а не четирима различни АВТОРИ.
Или ако погледна думите ти за тях с - "ярък авторски почерк"!
Това исках да кажа с първия си постинг, в частта за изпълнението.
А вечерта за мен ще си остане Събитие, в частта Автори.

Кое е по-ценното от двете, без да ги противопоставяме, е много добра тема за разговор.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите