|
|
| Тема |
 120 години от рождението на Ерих Клайбер! |
|
| Автор |
tom7O (познат!) |
|
| Публикувано | 05.08.10 07:57 |
|
|
|
Ерих Клайбер е роден във Виена през 1890; по-късно учи в Прага. През 1923, след като дирижира едно вълнуващо изпълнение на "Фиделио" от Бетовен в Берлинската държавна опера, той става неин музикален директор.
Ерих Клайбер става известен със своите интерпретации на стандартния симфоничен и оперен репертоар, както и с представянето на нови и непознати творби. През 1925, той дирижира премиерата на операта "Воцек" от Албан Берг. През 1934 г. Ерих Клайбер бил жестоко освиркан от тълпа озверели националсоциалисти на премиерата на операта "Лулу" от Албан Берг. Недоволни от тази модерна за техните уши музика, те започнали яростно да крещят: "Хайл, Моцарт!". Когато оперета на Берг "Лулу" е заклеймена като дегенеративна музика (Entartete Musik) от Нацистката партия, Клайбер, макар че не е евреин, подава оставката си от поста директор на Берлинската опера в знак на протест. Клайбер също така прекратява договора си с Ла Скала в Милано през април 1939, казвайки че "...[откакто] Ла Скала е затворена за евреи...едновременно като християнин и музикант, аз не мога повече да и съдействам." (Цитатът е от "Белжеки от чужбина" в Musical Times, април, 1939)
По-късно той се премества в Буенос Айрес, където работи в "Театро Колон" и става негов музикален директор. Там той дирижира германски оперен репертоар, особено творбите на Вагнер. Чрез престижността, която носи неговото име, той е способен да привлече в Колон такива светила като Емануел Лист, Кирстен Флагстад, Виорика Урсулеац (в единствените нейни изяви в Америка) и Сет Сванхолм. Някои от неговите представления от този период са издадени на CD с различно качесто, в зависимост от състоянието на оригиналния запис, който е бил направен. Ерих Клайбер взема аржентинско гражданство през 1938.
След Втората световна война му предлагат отново старата позиция на директор на Берлинската държавна опера, която тогава е в руската окупационна зона на града. Но след като разбира, че комунистите не по-мако от нацистите не са му по вкуса, си подава оставката, без да е дирижирал нито едно представление. Той става пътуващ диригент и никога повече няма постоянна длъжност...
(1890-2010)
| |
| |
| 
|
|
