Точно защото текстът е нелепост и документира една епоха, изпълнена с нелепости.

Защото още преди това време във "великия" СССР, в Баховия кръжок, създаден през 1938 и просъществувал до 1941 (по обясними причини), Яков Друскин работи върху преводите на трактата на Матезон "Съвършеният капелмайстор" и написва изследванията си за риторическите похвати в музиката на Бах (преработвани в последствие няколко пъти преди да бъдат издадени). Докато тук няма нито една сериозна публикация (дори превод от "братските" съветски музиколози). Единственото, което открих в една книжарница някъде през 70-те години беше преводът на български на Швайцер, който тутакси стана библиографска рядкост. Както студиите на Ромен Ролан за Бетовен. Ама хайде, Ромен Ролан се е водил приятел на Съветския съюз, та затова.

Та това ни е историята - хубава, лоша, срамна, дребна и каквато щеш.

И понеже се възмущаваш защо пуснах този памфлет - ами защото от много време тук в клуба няма нито една смислена дискусия, освен хленчене и скимтене на нереализирани гении.

И съвсем накрая - първоначалното ми намерение беше да пиша за Високата меса - католическа меса в обкръжението на протестантските кантати и пасиони, за това защо и как Бах пише тази меса и защо лично за мен тя изразява най-съкровената същност на човека Йохан Себастиан - носи я в себе си почти през целия си живот, започната на младини, за да я довърши в последните месеци до смъртта си (заедно с Музикалното приношение и Изкуството на фугата).
Ама за чий щеше да е всичко това след като отдавна не му е мястото тук? Така че не чакай смислени постинги.

Редактирано от Чykчa на 30.07.10 12:11.