А може би някъде у нас още не е изживяна заблудата, натрапвана така настойчиво преди 9 септември, че Йохан Себастиан Бах е преди всичко църковен композитор, ревностен „божи служител” и хрисим мирянин, който до последния миг на страдалческия си живот, е съзерцавал „божия престол”? А дали и слабото застъпване на Бахови творби в нашия концертен живот не продължава да подхранва тази заблуда? Днес, обаче, след като историческото постановление на ЦК на ВКП(б) от 10 февруари 1948 г. отдаде такова голямо значение на класическото музикално наследство, след като във великия Съветски съюз 200-годишнината от смъртта на Бах се превърна в забележително културно тържество, и у нас делото на Себастиян Бах трябва да намери официално обществено признание и концертно застъпване.
А как ви се струва този червендалесто-чугунен пасаз, a и не само този? Сега поне такова нещо не може да се публикува. Ще звучи смешно и неграмотно. При това Темков поназнайваше немски и би могъл да попрочете някое друго заглавие от J.S.B.