Аз мисля, че реформа отдавна трябваше да има. В този вид и с това качество музикални

институти на никого не са притрябвали. Каква всъшност е дифиницията за професионален

музикант в нашата Татковина?

1. Човек който получава заплата от съответното министерство?
2. Някой който може да даде повече от една дефиниция за определението "хубава

свирка"?
3. Артист, който не мрази сутрин себе си а следобед публиката?
4. Кретен, който е слушал това което свири не само в собствено изпълнение?
5. Идиот, който свири в къщи гамички и етюдки?

При средна численост на едно ОФД 250 човека (заплати, средно по 350 лв.) и цифром и

словом мейду 1 и 3 концерта месечно, изсвирени по начин, който дава повод на

учниците от музикалното да дават пример с т.нар. професионални музиканти как НЕ

трябва да се свири, мисля сами си даваме сметка че в това отдавна няма капка смисъл.

Балетисти с вид на общи работници, хор който ти спира дъха като запее, оперни прими

които не пеят от 10 години но взимат заплата от 30... До къде искаме да я караме

така? До кога? За какво?

Вица "Свирим така, щото толкова ни плащат" е нонсенс. Знаете че и страдивари да ни

дадат пак така ще свирим, поне при мен е така. А няма да се случи нито на нас, нито

на никого на тоя свят някой на някого да даде пари, и тоя както е свирил като гъз

изведнаж да почне да свири гениално?! Няма да стане, никога.

Познавам безкрайно много колеги, който след концерт отиват в кръчма и се кефят до

припадък на чалгата, и пеят, и се смеят, и се радват... А на концерта точно преди 1

час са били едни такива омърлушени, с провиснали физиономии, отегчени, отвратени,

омерзени... Ако публиката излизше от симфоничен концерт поне с 33% от

въодушевлението на тези колеги бих казал че има смисъл. Но смисъл няма. Защо? Ами

елементарно Ватсон: в чалгата всичко е истинско. И простотията е истинска, и

силикона е истински, и кинтите са истински... А на концерт на симфонията какво:

диригента менте, интонацията менте, синхрона менте, вдъхновение -2^32, само

отвращението истинско. Какви заплати искаме за това?! Обществото няма нужда от това

което предлагаме, дори и за тези пари.

Преди около 10/15 години се разбра, че минъорите си стоели по 150 дни в годината в

болничен, просто защото взимали повече пари когато били болни в сравнение с когато

работят... Да сте чували скоро нещо са тоя бранш? Няма и да чуете.

А че Ню Йорк Метрополитън Опера има бюджет от 250 000 000 кинта е наистина чудо. И

че един хорист (прост хорист, не като нашите такива) получава 135 000$ годишно си е

направо неприлично. Нека ви издам една малка тайна: този прост хорист е гад демн

факинг гуд, първия флеитист, обоист, кларинетист, фаготист и сички останали -исти са

абсолютни светила и никой не има дава 200 000$ защото знаят от кой точно край се

лапа фагота.

С две думи: или спираме веднага агонията сега и веднага, или става по зле. Не е

нормално всички да искаме да караме от Мерцедес нагоре и когато ни казват че тогава

няма нужда от Москвичите на завода в Ловеч ние да пищим че това е нехуманно и че

завода в Ловеч бил гениално творение на техниката и науката и изкуството... Къде да

търсим им кретени да ги купуват?! Тях прочее отдавна ги няма.

Така че стискаме зъби и се изправяме пред избора-или свирим като хората с надеждата

да оцелеем, или спираме да се гаврим със себе си и и публиката и отиваме да си

гледаме там бостана, магазинчето, гаражчето, кинкалерийката, сергията за прашки и

т.н.

Тези, които искат да свирят, да останат, останалите крачка напред, наляво и бегом

марш.



no es muy agradable pero es necesito