Този път не ми хареса толкова. Бетовен, струва ми се, бе поднесен прекалено "заострено", с уклон към прекалено бързи "конкурсни" темпа и преекспониране на щриха. Но, разбира се - блестящ пианизъм, самообладание и ярка личностна концепция. Рахманинов - нямаше цялостност, липсваше общата драматургия, звучеше някак накъсано, фрагментирано. Струва ми се, че изборът на този концерт не бе подходящ в този случай. Нямах за съжаление възможността да чуя повече от половината финалисти директно, затова нямам своя версия за очаквания негов резултат. Така или иначе, огромният талант и професионалното съвършенство на Божанов заслужават възхищение - а и реакцията на публиката безспорно доказва неговата харизматичност. Успех - сега и по-нататък!