Зле е, че го каззвам, но ние сами си го навлякохме на главите. Няма публика, няма спонсори, няма и разбиране от страна на политиците ни. С годините те и бизнесмените, които могат да спонсорират оперите изпростяха тотално. Вече не им пука, че освен глупавия Стоичков и Бербатов странати ни беше- казвам беше на световно ниво и се прославяше от оперни гласове и инструменталисти. Дори театралите, които вият най- много за някаква реформа не заслужават толкова уважени, колкото нашите музиканти.
Лошото, че както казах ние сами си навлякохме това отношение. Защото противно на идеята, че изкуството извисява, обогатява и възпитава ние се оставихме по инерция и по пътя на най- малкото съпротивление. Оперите ни се превърнаха в машини за долнопробни халтури и ефтини турненца. Не мога да си спомня, кога за последно съм успял да видя нещо качествено, което може да се нарече постановка. Нито във Варна, нито в Русе, Пловдив или дори в София.
Все същите ефтини и безкусни декори, костюми изпълнения и актьорско пресъствие. (знам, че е възможно някой подлизурко да нададе вой- но ако си сложите ръка на сърцето...)
Питам се защо повече от 20 години една и съща посредственост броди по сцените ни? А най- лошото, е че тя се мултиплицира и размнощава. С какви очи ще искаме уважение и признание, когато сцените ни произвеждат боклуци?
Подигравахме се със публиката и предлагахме разни сурогати и "с трици искахме да ловим маймуни". Кой ще се застъпи за нас? Публиката, която никога не ни е вълнувала? Новото поколение, което упорито пренебрегвахме? Политиците- които не знаят какво е опера? Бизнесът?? И с какво можем да ги омаем?
Отговорете си сами...