Не е компромис участието на Русенския симфоничен оркестър, който традиционно открива, а този път и закри фестивала. Не е компромис, защото съставът е демонстрирал гъвкавост и рефлекс, и талант да отразява диригентската визия перфектно. Това е изключително приятно за слушане, когато оркестърът се води от диригент като Георги Димитров (както беше на откриването – вж. бр. 10 от 19 март). Но това качество на оркестъра става доста „особено”, когато трябва да се съобразява с друга категория диригенти (например Хоря Андрееску и неговата визия за Девета симфония, допълнена от много проблемния хор “Дунавски звуци”). А от няколко години един от предизвестените компромиси в програмата на фестивала е оперната премиера. Заглавието този път бе “Фауст” от Гуно

Сиреч - Хоря Андрееску е по........ от Хорхе Димитреску????
тъй пишат и западните весТници, Катенце
да беше била на концерта
ще биде да чудо видела: Паралингвизмът ти щеше да изпадне в теоретична субситуация на консистенцията, чиято подразделност е мононуклеторна принципала........