|
|
| Тема |
 Хайдн - Истинското постоянство |
|
| Автор |
Oблak бял (пристрастен) |
|
| Публикувано | 25.01.10 00:12 |
|
|
|
Много обичам да ходя на такива неделни представления – утринни и следобедни. Супер навито отидох днес в 16.00 и се прибрах с паметно очарование. Този Хайдн ми беше абсолютно непознат и сега безполезно си мисля какво алиби да намеря за собствената си досегашна безпросветност.
Опера в три действия.
Копродукция на Испания, Италия, Белгия, Франция и България, наречена Педагогически проект.
Изпълнителите - само млади и неизвестни (за мен) имена.
Певци, с различни гласови възможности, но до един, с невероятен хъс и забележително артистично присъствие. Моментален любимец ми стана баса Лъчезар Лазаров. Единствения гаф (и то голям) е тенорът Пеньо Пирозов. Човекът просто няма глас. Никакъв. И себе си мъчи и всички останали изтормози.
Режисьор – Елио ди Капитани.
Има много цветни пластове в неговото интервю, включено в книжката-програма за постановката. Като фактология и размишления. И други интересни работи има в книжката. Жалко, че не мога да я препиша тук цялата.
Диригент – много амбициран и просто безупречен Деян Павлов. Пък и наистина му отива да работи с младежи.
Малко кофти, че някои от солистите-певци се оказваха с гръб към него, не го следяха и позакъсняваха с влизанията, но не беше фатално.
Оркестърът – по идея на Пламен Карталов, също е съставен от млади музиканти. Наши, от Академията. Браво на тях. Накрая излезнаха и те на сцената и много им се радвах.
Сценография – Карло Сала.
Решена откровено класически, без намеци, метафори и загадки.
Усещам се неловко, че пиша напосоки и не мога в момента да разкажа на клуба в цялост за какво става дума.
Затова, вижте и чуйте тази чудесна музика на Хайдн.
Пък и един прокраднал се Моцарт вътре може да намерите.
| |
| |
| 
|
|
