Интересна тема се заформи: професионализъм и любителство (самодейност, както му се викаше при социализЪма. Имахме си ТМИХС. Спомня ли си го някой?Даже др. Т. Живков беше издигнал лозунга: "България - република на самодейността!" - май че го осъществихме: вижте актуалното ни правителство!)
Та пак тогава един виден, о бозе почивший музикант, беше издигнал лозунга: "Да издигнем професионалното изкуство на равнището на самодейността!"
Пак по онова време "почитаемите" критици, когато искаха да похвалят някого, казваха: "Неговото изкуство/изпълнение/творение беше НА ПРОФЕСИОНАЛНО равнище". (Ами щом си професионалист, си длъжен да си на високо равнище, затова ти плащат.)
Но в Русе се случи случка: при едно от честванията на годишнина на Операта (мисля, че беше 1974 или 1979 г.) началниците бяха измислили между другите мероприятия един съвместен концерт на двата големи хора "Родина" и "Дунавски звуци" с оперния хор, тъй като последният рекрутираше кадрите си от тях, а пък те ползваха и някои вече "професионализирани" певци. Русенският оперен хор отказа този концерт, защото, видите ли, ТЕ СА ПО-ДОБРИ ОТ НАС.
Отликата между <професионално> и <самодейно> (любителско) не е в качеството, а в това - заниманието професия ли ти е (т.е. получаваш доходи от него) или се занимаваш, защото ти прави удоволствие. (dilettare = радвам, доставям наслаждение; dilettarsi = наслаждавам се, развличам се).
С течение на времето и главно в устата на "професионалистите" (които не обичаха и не желаеха да се наслаждават от професията си) понятието придоби известен негативистичен и дори презрителен оттенък.
Познавам редица дилетанти, които знаят и могат много повече от известни "професионалисти", любопитни са и умеят да оценяват по смислени критерии.