Приносът на Шопен и Шуман (и на Чайковски) в клавирната литература, е факт и не подлежи на коментар. Но достойното им мястото на концертния подиум у нас и в чужбина е повече от достатъчен. Нужен ли е някому именно през 2010 например поредният интеграл Шопенови полонези? На маркетинга - 100% да. А ако ви се слушат ноктюрни, защо не обърнете "ухо" към Джон Филд? За по-интересуващите ce не е тайна, че Шопен черпи опит и вдъхновение от английския си колега.
Радост би било да се изтупа прахта от малко изпълнявани произведения и ми стана чужда манията на повечето пианисти да се бутат точно там, където не им е мястото. То това одавна си прилича на надбягване в тръс. С кого ли?