Въпросът не е какво са изпълнявали (защото вярно,така повелява традицията), а дали се е случило нещо и независимо е ли то да/не, какво е в крайна сметка и кой го прави.
Аз лично направих 4-5 неистови опита да не заспя, гледайки тази безумно polished surface. Излъскан образец на убийствена скука и отегчение. Които чувства по естествен начин преляха в презрение. Почти.
Още повече, за втори път гледаме работата на Саймън Ратъл в Берлин по това време.
И най-вече, ако трябва да избирам между безличните виенски пудри, които (убеден съм) ходят по някакъв овчи почин на това мероприятие, и одухотворените, греещи лица на 80 души във фоайето на зала България на 30-ти декември, познай дали ще се колебая да жертвам някога нашия софийски Пърсел за фигуранта, Претр.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите