|
Тема |
Re: Мария Жоао Пиреш [re: Pyиз] |
|
Автор |
Cembalo (живичко) |
|
Публикувано | 07.11.09 17:40 |
|
|
Прекрасни мисли на една прекрасна пианистка.
Шопен, когото тя споменава, навярно също би бил против конкурсите. Конкурсите са сравнително ново явление, но и в миналото са се организирали разни двубои надсвирвания и надпявания.
Въобще съревнованието по този начин в изкуството няма място. Какво се доказва чрез спечелен конкурс? Често се гонят бързи и пресилени резултати и се пропуска най-хубавото - да се радваш на музиката, да я изчакаш сама да идва при теб и да ти се разкрие по неповторим начин. Ако наистина я обичаш и си музикален, ти ще страдаш при това, както го е усетила и Мария Жоао Пиреш.
Всичко в производството на музиканти е борба за надмощие, а миговете на истинското изкуство са пожертвани в полза на технически умения и майсторлък. То не е лошо, но не е изкуство, а занаятчийство и атлетизъм. Затова са рядкост самобитните артисти - обучението не ги толерира. Изравнявай и бързай! Рядко има интересни пианисти, но има много силни и бързи.
Гулд, който е абсолютно неповторим, естествено е против конкурсите. Той просто е усещал, че на конкурс не се търси неповторимото, самобитното, а най-доброто от еднообразното и задължителното.Редактирано от Cembalo на 07.11.09 17:42.
|
| |
|
|
|