|
В днешния брой на списание "Лик" има интервю с тази пианистка.
Ето някои нейни мисли:
Обожавам да свиря на пиано, но да пътуваш е много уморително, а даването на концерти - силно стресиращо.
Исках да уча медицина, интересувах се от образованието, от изкуството, обичам да работя в екип. Страшно щеше да ми харесва да изживявам музиката като любител.
Продължавам заради онези, които зависят от мене - моите деца, семействата, на които помагам, социалните проекти, които подкрепям.... За мен е удоволствие да се чувствам полезна и да знам, че парите, които печеля с концертите, служат на други. Но ако утре някой не се нуждае от мен във финансово отношение, сигурно ще спра, защото аз нямам нужда от нищо, мога да живея от каквото и да е.
Всеки музикант мечтае да има време за себе си. От 20 години ми се иска да поработя върху някои произведения като ОПУС 111 на Бетовен.... Но реших все пак да го свиря за мен на първо време и успях да намеря само три свободни дни. Три дни щастие ,но вече забравени...
На три годишна възраст прекарвах часове /пред пианото/ свирейки една нота по хиляди начина
Когато някой 20-годишен пианист се качва на сцената, хората си казват: той е претенциозен или нещо от този род. Не, той просто е жертва на конкурсите, професорите, на машината.
Ако някое дете има желание да свири на инструмент или да рисува, това означава, че му се иска да изрази себе си. ВМЕСТО ТОВА ГО КАРАТ ДА СЕ ЯВЯВА НА КОНКУРСИ, КОИТО СА НЕЩО ПРОТИВНО НА ИЗКУСТВОТО. ИЗКУСТВОТО Е БЛАГОРОДСТВО. ДА СИ АРТИСТ ОЗНАЧАВА ДА ОБИЧАШ ДА ДАВАШ И ДА ПОЛУЧАВАШ: ОСНОВАТА НА ЧОВЕШКОТО ОБЩУВАНЕ. А ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СЕ ЯВЯВА НА КОНКУРС, ЩЕ ЖЕЛАЕ СОБСТВЕНАТА СИ ПОБЕДА И СЛЕДОВАТЕЛНО - ПОРАЖЕНИЕТО НА ДРУГИТЕ. АКО АЗ СПЕЧЕЛЯ, А ТИ ЗАГУБИШ, НЕ МОГА ДА БЪДА АРТИСТ, ЗАЩОТО АРТИСТЪТ ИСКА ДА ОБЩУВАМЕ. ДРУГИЯТ НЕ Е СЪПЕРНИК, ТОЙ Е ПРИЯТЕЛ. ЗА МЕН ВСИЧКИ ПИАНИСТИ НА СВЕТА СА ПРИЯТЕЛИ. Възхищавам се от изпълнители, които са напълно различни от мен. Маурицио Полини, Марта Аргерих, Даниел Баренбойм правят неща ,които аз никога няма да мога да направя. За да покажете, че някой е по-добър, не е нужно да принизявате някого другиго.
Шопен е бил много строг и вероятно щеше да ненавижда нашия начин на свирене.
Ако си истински, ако не мислиш да омайваш публиката или критиката - ето основното. Няма истина в интерпретацията.
Винаги се опитвам да усетя същността на поризведението, която не е интелектуална, а неуловима. Това не пречи в други моменти да чета какво са писали музиколозите, за да се опитам да не бъда толкова глупава. Произведението има своя тайнствена нпозната страна, душа. Трябва да съумееш да я чеуш. Има хиляди начина да се прави това.
Впечатляващи изказвани, в частност и за конкурсите. Наред с Глен Гулд, Бела Барток и Мария Жоао Пиреш няма добро мнение за тези спортни музикални състезания.....
|
Мария Жоао Пиреш
