|
Записки по пътя
София-Амстердам - 2200 км за 28 часа с кола. Обратно със самолета е по-бързо.)
Тази година няма да разправям за музеите в Амстердам. Същите са като миналата.
Макар че, заради Малкия с мен, отделих един ден за тях (което е абсурдно и нищожно, разбира се). Но, без друго, постоянната ни резиденция беше Амстердам, и всеки ден пътувахме с влака до Утрехт – 20 мин - по-важното е идеята на целта)
Малко фестивална статистика:
28-то издание на Фестивала се проведе от 28.08. до 06.09. на 24 различни места, църкви (предимно), музеи, зали.
Концертите започваха преди обяд в 11 часа, после в 11.30, 12, 13, 14, 15, 15.30, 17, 18, 19, 20 и 22.30 (може и да пропускам нещо). Че и по един в 23 и 24 часа. В следобедните часове имаше повече от един концерт по едно и също време. Така че е невъзможно да се присъства не на всичко, а дори и на предварително желаното и избрано.
Участниците, индивидуални и състави, бяха над 70, а общо изпълнителите бяха поне от 200 нагоре.
Доброволците – близо 60 души, в ролята на разпоредители и осигурителни информатори.)
Медийно - AVRO и Радио 4, излъчваха пряко и направиха много записи.
Цени на билетите, различни. Масовите билети по 17-18-25 евра. Около 25% отстъпка за ученици и студенти. Предлагаха се и абонаменти.
Програмната книга - издание голям формат, точно 200 страници...
Миналата година посвещението беше определено за испанската музика. Сега, заради кръглите годишнини, официалното мотото гласеше:
"Трима германци в Англия.
Хендел, Хайдн, Менделсон и малко от Пърсел"
В добавка, заради личното желание на досегашния директор, беше включена и серия от квартети на Бетовен, изпълнена в пет вечери.
Продължава и традицията да се представят млади музиканти от цял свят в направлението Fabulous Fringe.
По същество, разказвам свободно
На какво присъствах, чух и видях. И записах. Това криминално дело го направих единствено за клуба. Иначе, снимането е забранено под каквато и да е форма. Нормално да е така. Не за оправдание , но записите ги правих "под масата", с лошо качество са и нямат нищо общо с действителността. За което се извинявам. Но създават известна представа, все пак.
01 септември
14.00 - Universiteitsmuseum (по-скоро прилича на ботаническа градина)
ENSEMBLE ELOQUENTIA
Хайдн - Трио пиано 15 и 17
Бетовен – Соната оп. 102 (за чело)
Три момичета с чело, пиано и флейта. Не успях да направя запис, защото концертът беше в категорията подгряващи, пък и заради пълния салон, като закъснял, се оказах най-отпред. Но откровено, нямаше и какво да се пише. Единствено челистката от Полша, Аня Катинска, внесе опит за свежест. При Бетовен най-вече. Нея я щракнах с фотото по-късно...
17.00 – Lutherse Kerk (Лютеранска църква в центъра на града)
MUSICA ANTIQUA ROMA – цигулка, чело, клавесин
Хендел – 6 Сонати за цигулка (едната, от които - ми минор, я няма в каталога на общо 33-те сонати)
Рикардо Минаси е млад, силно проспериращ цигулар. За дейността му може да се намери достатъчно в мрежата. Само да напомня, че у нас го познахме преди 2 г. със сонатите на Бибер, които излязоха в приложението на Амадеус. Руиз тогава, се сещам, подаде сигнала за списанието и имахме късмета да се доберем до великолепното издание на двата диска.
Рикардо е голям симпатяга. Преди концерта погледът му обиколи публиката, помаха с ръка на приятели, усмихваше се приветливо и след това съвсем безпощадно закова всички. Много силна работа! Което не му попречи да направи шегички с инструмента и да изпраска един фалцет, и един финал от вида „внезапна смърт”.
Много съм доволен, че бях там, макар и на балкона над амвона.
18.30 – Domtoren (градината-двор на уникалната катедрала)
Geert D’hollander, carillon
Хайдн – Интродукция и Соната 2
Хендел – Две сонати и една сюита
На този фамозен, невидим карийон в небесата, се дивих миналата година, когато ни посрещна с Корели. А тази година беше запрограмиран с великото Рондо на Пърсел. Сещате се, прочутата навремето Цивилизация на Кенет Кларк. Беше ужасно ветровито, аз оптимист, по кратки гащи, умрях от студ, седнал на камъка, но издържах докрай (останалите ме зарязаха и отидоха някъде). И имало защо – като зазвънтя любимата Шакона от ре-минорната сюита на Хендел, чак се изпотих. Имаше още няколко други изпълнители "с юмруци" в следващите дни, но не остана време, само ги подслушвах отдалеч. И тук не направих запис, нямаше да излезе. Освен за компенсация да пусна в клуба личните си среднощни нескопосни упражнения върху този Хендел на пианото?
20.00 – Vredenburg Leidsche Rijn (зала с повече от 1500 места, някъде накрая на града, почти извън него)
Orchestra of the 18-th Century, Frans Bruggen
Менделсон – Увертюра Хебриди, Италианска, Реформационна
Изключително се впечатлих!
Доколкото разбрах, оркестърът съществува само заради диригента. Негов основател и патрон. Такъв непривичен Менделсон не сме слушали у нас. Брюген е мек, лиричен, отнесен, кадифен, при нас сме свикнали на далеч по-характерни изпълнения. Дори и миналия сезон помним 4-тата и на Радиото, и на Филхармонията (през седмица ги направиха). А тук едната само пестеливост в движенията на диригента водеше до сигурно потапяне в извън реалното...
Целият състав беше с автентични инструменти. Между тях един грамаден контрафагот и един странен спираловиден духов, наречен серпентина. Постройката на оркестъра няма да разправям. Представете си всичко наопаки. С басите най- отляво и ударните вдясно. Впрочем повечето оркестри бяха разположени нетрадиционно.
Самият Брюген - иначе блок флейтист - заради възрастта, дирижираше седнал, трудно се придвижваше на сцената, но спечели всички. И никой не го пощади, викаха го неколкократно да излезе отново и отново.
Неочаквано за мен преживяване, БРАВО!
02 септември
17.00 – Lutherse Kekr
Benjamin Alard, клавесин
John Dowland, William Byrd, John Bull, John Blow, Purcell
Интересна програма, но не го чух. Казаха ми после, че не съм изпуснал.
Вярвам, защото и по Мецо е доста равен. Да не кажа безличен. Пускат го често с Бах, вкл и последната неделя. Исках да го видя на живо, все пак не е неизвестен. Но денят ми беше "музеен", на 30 км от случката. )
03 септември
17.00 - Lutherse Kerk
Erik Bosgraaf & Francesko Corti
Шест сонати на Хендел
Ерик е добре познат у нас вече. От двете години на нашия "Изкуството на барока". И от посещението му миналия месец в Кюстендил. Където Бах (транскрипция на ла мажорния) много не му излезе заради ниския регистър в началото, но за сметка на това извъртя такъв Телеман (сюитата ла минор), какъвто не бях чувал. Жалко, че изтървахме записа тогава. Фантастично изпълнение на тази разкошна музика!
Организаторите на фестивала в Утрехт, по неизвестни причини, бяха взели решение да ограничат бисовете. Босграаф беше единственият, който си позволи да наруши забраната. И направи два. Втория с една от най-малките си пищялки, нещо като флажолет. И други забавления имаше, извади дискант, за да демонстрира невъзможния за изпълнение на флейтата тон. И публиката неистово го викаше. Другото изключение с един бис беше концерта на Минаси.
Добри думи заслужава и чембалистът му, много точен. Ерик (по навик) смени три инструмента. Но си мисля, че няма да му е излишно и едно чело по-нататък. Усещам го.
Струва ми се, че този флейтист ще го гони световната слава, не той нея.
След концерта Малкият подхвърли - дали не чухме същия Хендел онзи ден? (визираше съвпадението на една от сонатите за цигулка на Минаси). И откъде Ерик има този дъх?
Нищо не отговорих, но си го отбелязах, наум. )
20.00 – Geertekerk -
Holland Baroque Society
Кончерти гроси – Хендел, Бойс, пак Хендел, Джеминиани, отново Хендел, Авизон и Джеминиани
Концерти за фагот – Вивалди и Бонд
С малки изключения, сами по себе си, добри инструменталисти. Особено фагота, теорбата, клавесина/орган, първата цигулка, едното чело и баса. Между тях и Зефира Вълова, разбира се! Горката, измъчи се с една бледа цигуларка до нея. Много навити, но нещо сякаш не бяха репетирали достатъчно. Въпреки това публиката яко куфееше и безмилостно ги награди с дълги аплаузи. Лидерът на състава се казва Sergio Azzolini (Италия). Неговият фагот ме омая без остатък. Много, много привлекателен музикант. И идеи хич не му липсват. Успях да запиша само Ла Фолията накрая, защото беше претъпкано и преди паузата бях седнал на земята в едно кюше.) Но изпълнението на Джеминиани с Ensemble for Ancient Misic, което си взех миналата година от фестивала, е доста по-добро това на Обществото. А предната нощ чух по BBC Фолията на Бароковия на Европейския съюз от феста в Единбург, завършил преди десетина дена. Също доста напред, въпреки малко странните завъртулки-украшения на цигулката)
Ето сайта - - след 29-та мин.
Вътре има и друго, и се слуша с много добро качество на сигнала.
Целият концерт на Холандското бароково общество вече е качен от Радио 4 – в линка, от 37 мин нагоре
- (Фолията е малко преди втория час)
22.30 – Ottone (Културен център, бивша църква)
Narratio Quartet (Холандия)
Бетовен, Струнен квартет до диез минор оп.131
Концерт от цикъла късни квартети. Музикантите бяха разположени в кръг, публиката около тях, също. Добро хрумване, защото самият квартет като музика предразполага създаване на домашен уют с интимност. Толкова, че народа масово изпозадряма.) Твърде посредствено изпълнение. Не случих. А произведението си заслужава!
04 септември
15.00 – Vredenburg Leeuwenbergh (място за всякаква музика, вкл. експериментална, църква от 1567 г.)
London Haydn Quartet
Хайдн – Струнни квартети оп.17/2, оп. 42 и оп.76/5
Имаше пет следобедни концерта на Хайдн. С различни състави. Избрах за себе си английския и не сбърках. Абсолютно класен състав от отлични музиканти! Много индивидуално отношение събрано с вкус към един цялостен Хайдн. Биографиите по отделно са забележителни с множество участия на престижни световни сцени, записи и дискове. Чуден следобед покрай най-големия и живописен канал на Утрехт с надвиснали над водата върби.
20.00 – Vredenburg Leidsche Rijn
Orchestre des Champs-Elysees
Coro dell’Accademie Chigiana
Philippe Herreweghe
Менделсон
Симфония 3
Увертюра Фингалова пещера
Оратория 1-ва Валпургиева нощ
Съвсем различен Менделсон от този на Брюген. Херевеге свири с разгърната мощ, без никакви пропуски. В Шотландската съвсем волевО ни приобщи към вдъхновението на Менделсон от тревата и небето на кралица Мери.)
Добри солисти в кантатата. Обаче какъв хор!
05 септември
10.00 – 17.00 – Early Music Market в Националния музей на часовниците
Пропадаш в пропаст от ноти и инструменти. Тази година, заради кризата навярно, си взех само един диск с концерти на Тартини.
15.00 – Geertekerk
Стефан Ван Дайк и Боян Воденичаров
Хайдн – песни
За голямо мое съжаление се загубих на централната гара (едно малко селище) на Утрехт и изпуснах Боян. Разбрах, че тенорът бил леко тъничък.)
20.00 – Vredenburg Ledsche Rijn
Amsterdam Baroque Orchestra, Ton Koopman
Хайдн – Симфонии 97 и 98, Концерт за орган Ре мажор
Нещо, тези симфонии ми бяха скучни. Концерта беше изпълнен на Позитив. Вид малък преносим орган, без педали, с не дотам възможности заради ограничените регистри. На същия свири и клавесинистката на Амстердамското общество.
Тон е голям сладур, същият който познаваме добре от Мецо. Горящ, врящ, кипящ от енергия. Почти Ицко Финци на живо.))
Двата тромпета и ударните се бяха разположили зад баса, вдясно.
06 септември
15.30 – Theater Kikker (Щурец) - до най-живописния завой на централния канал в стария център)
Fabulous Fringe - Concerto Antico
Зефира Вълова – цигулка
Иван Илиев – цигулка
Янко Маринов – клавесин
Явор Генов - лютня
Matthew Locke , Purcell, Thomas Arne, Handel
И ако миналата година в програмния анонс отвориха вратичката, и написаха, че „Кончерто Антико” е доказателство за нарастналия интерес към барока в Източна Европа, тази година нямаше милост и откровено признаха, че те са „ultimate proof” за това, че „нова” Европа знае какво да прави със старата музика. Честта да закрият цикъла си беше повече от осъзнато приет знак за изпуснат от бутилката дух.
Малкия ме пита някъде по средата на второто парче на Пърсел – Соната IV - какво ти става? А аз бях готов вече, прималял, в полуразпад... Винаги съм треперел априорно, когато предстои да слушам „наши” и „свои”, а сега с непосилно за самия себе си, неразбираемо, спокойствие, ме лишиха от подобни емоционални тревоги и ме запокитиха в някакво подобие на състояние, което не мога да опиша. Направо бях отвян. И успях да кажа глухо на Малкия – не пречи, после...
Накрая препълнената зала стана мигновено, едновременно!, на крака, Зефира беше плътно наобиколена, почти арестувана от холандците и я стреляха, и засипваха с въпроси – ама как може така да се свири, какви сте вие, откъде, защо...??? Тя, милата, първо се стресна и посмути от неочаквания наплив, овладя донякъде вълнението и каза само - ами, такива сме ние, от „новата” Европа...
Бях там, пожелавам на всеки наш музикант да му случи такъв прием, с такова осъзнато лично самочувствие, каквото демонстрира Зефира – първите й, съвсем тихичко изречени, думи след апалузите ги запомних завинаги – е, този път ги разбихме!
Което не й попречи след като чу моя скромен и смотан запис, да промърмори, че тук или там не било чак така.)))
Холандското радио обаче го направи качествено. Въпрос на време да чуем всичко.
СолАта на Явор и Янко бяха безупречни, с бляскава чистота и искреност!
Цигулката на Иван, честно, ме накара да я гледам като нещо ново и различно. Такова дълбоко влизане на втория глас като оригинал! Да му мисли първия.))
20.00 – Vredenburg Leidsche Rijn – голямата концертна зала накрая на града, до която градския транспорт по изключение те вози безплатно, стига да покажеш на драйвъра билета си за концерта.
Финален концерт – Хендел – La Risonanza, Fabio Bonizzoni
Адски бях навит за това.
И разочарование.
Фабио Боницони го рекламираха нон стоп по радиото два дена преди това. Слушах това радио (класическото холандско), когато успявах, постоянно, през целия ми престой.
Неуспехът беше във Фабио. Така и не ми стана ясно какви са му желанията – да дирижира, да свири или да танцува едновременно? С дясната ръка опитва клавесина, с лявата ръкомаха. И в това време полуседнал-полуправ, то не беше сядане и изправяне безкрай. А азиатския тенор ми скъса нервите окончателно. Нямаше как, на полувремето забегнахме, пихме вино и фреш (нали е гювеч) и избягахме. За да се чуди Немсис отново и да не пита защо е тази безотговорност, като миналата година
Това е.
Има още много, разбира се.
Не мога да събера сам себе си вече 10 дена и да подредя всички писмени бележки и впечатления, записи и снимки. Тук нахвърлих наистина в хаос бегло и се оказа километрично, не ми припирайте много. Няма време дори за музиката. Тия дни дано успея да я сложа
Догодина – френска музика. Живи и здрави
Пиша и за Малинка, ако с тази горна каша съм в полза, пак добре.)
|
Фестивала за стара музика Утрехт '09
