За Облак бял
Радвам се, че с удоволствие си слушаш предложения линк!
За GIBBS
Светски произведения, свирени на орган е имало със сигурност, друг е въпросът дали нещо може да е запазено. Инструменталната музика се е импровизирала, според възможностите на инструментите е можело да се свири на различни, защо не и на портатив (малък, ама съвсем малък орган и най-вероятно едногласен!).
Фактът, че органът е използван в църквата със сигурност много е допринесло за съдбата му, популярността и реномето му днес.
Нищо не пречи запазени средновековни мелодии да се свирят на орган. Всеки има право да търси автентичността, дали е възможно да я постигне е съвсем друг въпрос.
Преди схизмата от 1054 е възможно да е съществувала църковна органова музика. В енциклопедията Grove напр. можем да прочетем, че всъщност органът официално никога не е бил приеман от църквата също и на Запад, а за това, че папа Виталий го въвежда в богослужението (660г.) не са открити доказателства. А ние като си помислим за католическа катедрала винаги мислено я озвучаваме и с орган, нали?
За BG.мoт
Първо благодаря за конструктивната Ви критика! Ето към какво ме насочват думите Ви: не мисля, че в днешно време някой би свирил едногласно на орган. Едногласът би бил разнообразен поне с микстурни звучности. Обаче ако си представим един малък средновековен орган, без значение дали се ползва в църквата или като светски инструмент, много вероятно на него да не е звучала многогласна музика.
Не си представям това, което разбирам под автентично мъжко ортодоксално пеене изпълнено на орган, нито на какъвто и да било инструмент/инструменти. Вълшебството и силата на въздействие, които носи тази музиката ще се изгубят. Това е личното ми мнение.
Затова предложих Бортнянски. Той не е автентичен, не е едногласен, съгласна съм с написаното от Вас, че е под западно влияние (нали такова е и образованието му), м този смисъл примерът ми е неудачен, но все пак не вярвам да отречете, че звучи "по православному" - славянското си е казало думата. Друг пример за хубава, но авторска и многогласна българска този път църковна музика - Петър Динев - Литургия на Св. Йоан Златоуст.
|