Неприятно е, когато съм принуден да обличам мантията със знаменцето.
Жалко, но понякога се налага. За което, мисля, дължа обяснение на клубарите.

Онзи ден например някакъв ентусиаст беше решил да се повесели и взел, че вдигнал стара тема по най-безсмисления начин, пишейки вътре глупав рефрен, повторен няколко пъти през две минути. Не му стигнало, ами го беше засилил и в текущи теми. Трябваше да реагирам.

В темата на alkor1 за бликащата музика пък, защитата на личните позиции се изкривиха в някакви никому ненужни отношения. Въпреки призива, се въздържах от намеса. Нека написаното остане и да говори само за авторите си. Още повече тези автори не са случайно попаднали, а са показали сериозно присъствие в клуба.

В предложението на Сао обаче нещата са доста различни.
Темата не е само злободневна. Тя поставя много остри принципни въпроси. И си иска отговорите. Едва ли някой може да остане безучастен към подобна, меко казано, нагла злоупотреба с музикантите. Част от въпросите коментирахме в друга тема, наречена "Замяна". Която за съжаление накрая се отклони в посока дребнави обидни подмятания, което нямаше как да продължи.
Моето мнение по случая го изразих недвусмислено още в първата тема. Затова и не отидох на въпросния концерт. Въпреки, че към Русенския оркестър винаги съм имал симпатии, имам и добри приятели в него. Съжалявам и, че не чух Мила, която очевидно е във възход – слушах я със Солистите преди да заминат в Испания, беше неузнаваема. Съжалявам и, че прочетох онази т.н. статия...
Най-много съжалявам обаче, че написах "не искам да знам как се чувстват пловдивчани". Така че сега се поправям и ще кажа – знам, много добре усещам в какво състояние се намират. Затова се съгласявам със Сао и приключваме.
Извинявам се на форума за многото думи.