Щастлив съм да прочета такова мнение - то е видимо на човек, присъствал на концерта и неизкушен от дразгите, които се развиват тук...
Въпреки това, ще си позволя да не се съглася с абсолютно всичко, като разбира се, това си е мое мнение и е субективно... Но факта, че прочетох отговор, който бе видимо искрен и на човек с реално отношение към музиката, ме предизвиква да споделя своето виждане за нещата.
Объркването, породено от различните афиши и двойните програми, беше очевидно. И след края на концерта се чуваха хора да питат, "ок, кой беше този оркестър?"... Причината за тази смяна няма да коментирам, защото това е очевидно сложен проблем с вероятно повече фактори, които са оказали влияние.
И мен ме изненада изявлението на челистката, но от него поне стана ясно, че в програмата има включено още едно произведение, след концерта за цигулка. Защо трябваше тя да го каже и защо то не беше включено поне в допълнителните програми, си остава загатка.
Дали един оркестър е организиран или дезорганизиран, зависи от диригента. Но аз не мисля, че той беше неумел. Напротив. На мен ми направиха впечатление тихите динамики, които той постигна от оркестъра в акомпанимента. А оркестърът свири заедно и с хубав звук, интонационно беше стабилен (затова не съм съгласен с определението неорганизиран), което вярвам, се дължи до голяма степен на диригента. Прекрасни и перфектни сола на валдхорната! Солистката беше на много високо ниво. Известно е, че този концерт е много сложен за солиста, а и е малко трудно да постигнеш някакви особени ефекти, на каквито всички се радват, когато в означенията на всяка част стои "нон тропо"... Следващото едночастно произведение за цигулка и оркестър беше завладяващо. Изумително изпълнение на този романс!
Симфонията беше определено интересно изживяване. С много красиви моменти, удивителни хорали в медните (надявам се да е имало в залата представители на медните на софийските оркестри за да чуят това изпълнение) и много красиво и меко звучене на струнните. В цялата симфония (както и в акомпаниментите всъщност) нямаше никакви гафове, които да помрачат удоволствието от изпълнението. С ИЗКЛЮЧЕНИЕ на втората част - дървените на моменти сякаш бяха привнесени от някъде другаде - на две-три елементарни по принцип места имаше интонационни неточности (в унисоните на флейти и обои). Обоите бяха с принципно груби встъпления (за разлика от акомпанимента (!). На няколко пъти фагота реши, че може да да свири и по-високо от останалите. Което беше "компенсирано" с изключително ниския английски рог. За първи път чувам толкова убедително ниско свирене... И също така за първи път чух кикс от флейта. Чак реших, че не съм разбрал. Накрая на втората част чух най-чисто изсвирените акорди в контрабасите, които съм чувал в живота си и от там нещата пак се наместиха. Четвъртата част бе, подобно на първата, като за запис. Въпреки някои малко странни темпови отклонения на диригента. За мен, като цяло, акомпанимента бе по-добър от гледна точка на перфектност на изпълнението, макар че, симфонията бе по-завладяваща.
Публиката не беше малобройна, според това, на което сме свикнали напоследък в зала България. Втори балкон беше празен, балкона беше пълен, а долу бе доста пълно, но и с видими свободни зони. За съжаление, това е тенденция и не мисля, че има нещо общо с мача, който се игра същата вечер...

Накратко: приказна солистка, много добър диригент и оркестър, който по нищо не отстъпва на софийските. За мен голямото преживяване на вечерта бяха солистката и общия звук на състава, в който имаше някакво благородство, малко позабравено в София...

Тишина моля, слушам музика!