Чак сега разбрах каква била тази мистерия – гледам на афиша за концерта пише Русенска филхармония, а в програмата обявена Пловдивската, а и преди началото първата челистка стана и ни в клин ни в ръкав взе че обяви това, което го имаше в афиша, като че ли можеше да има някакво съмнение. А то могло.

Веднага започвам с това – прекрасна цигуларка. Техниката безупречна, тоноизвличането красиво и много женствено, донякъде плахо, но много естетично. Такова изпълнение не се слуша всеки ден. Инструментът с който свири доста тих, за съжаление. Голямото удоволствие обаче помрачено от напълно посредствен оркестър. Това момиче заслужава съвсем друго обкръжение и не ми е ясно как се е съгласила да свири с този ужасно дезорганизиран оркестър с неумел диригент.

Щях да си тръгна след това разочарование, но останах просто от любопитство да чуя докъде може да се стигне. Обаче, о чудо, деветата симфония беше представена почти така както я разбирам. Нямаше го пращенето на ентусиазиран брас, типично за провинциалните оркестри. Нещо повече, медните се оказаха доста на ниво изобщо като ансамбъл. Не бих казал същото за дървените – някакви елементи там постоянно се надпреварваха да цапат пейзажа. Да не говорим за солото на английския рог във втората част, което беше изсвирено така убедено ниско, като че ли не той, а ние сме виновните за това че го искаме изсвирено другояче. Ще каже някой, леко ниско е музикантско да се изсвири, но това беше малко под чертата. Щрайхът беше добре, нямаше табланети и добре сътрудничеше за изграждането на кулминациите. Изобщо, без да знам как работи системата, като предполагам, че провинциален оркестър не е в състояние да привлече с лекота добри солисти и да направи така че всички солисти да са на ниво, май добре се справи въпросната филхармония със задачата си, особено ръководена от такъв диригент. Изглежда симфонията е толкова свирена, репетирана и така влязла в кръвта на музикантите, че който и да за стане пред тях все нещо ще излезе, за разлика от другите пиеси, май набързо претоплени за да акомпанират на изключителната цигуларка вместо титулярната филхармония. Едва ли обаче е нужно да се знаят подробностите около това.

Публиката – над петдесетте, а даже май над шейсетте. Няма ги младите. Нещо, някакъв мач имало, та може това да е причината, но залата си беше почти полупразна. Как се издържат тези оркестри? Субсидират ли се от муниципалитета или от бизнеси, щото от билети не виждам как такова сложно тяло каквото е симфоничен оркестър ще просъществува иначе?