Минорно настроение може да бъде предадено и в мажор, както и обратното. За големите таланти и гениите правилата на оркестрацията са само базата върху която стъпват. За посредствените – върха на възможностите им. Примери колкото щеш. Вземи само барока и след него – пълно е със знайни и незнайни сръчни писачи на музика и всичко им е точно по правилата. Давам го само като характерен и неизчерпателен пример. С което се надявам, че отговорих на бележката ти за четвъртата част. Между другото, мелодичната линия там изобщо не е „разкъсана” в щрайха (не поне и в смисъла, който й придаваш). Ако се вгледаш внимателно, ще видиш, че в голямата си част тя е съставена от отделни мелодични линии (да използвам твоето определение), които, взети поотделно, привидно нямат нищо общо – нещо като елементи на музикален пъзел. Това е и една от причините тази симфония да звучи различно при различни диригенти (и оркестри). Да не говорим, че точно логиката на третата част е в желязно съответствие с първата. За мен по-скоро и досега остава трудно понятна логиката на втората й част, но то си е за моя сметка.

Ако се върнем към прословутия фагот, би ли ми посочил един световноизвестен оркестър с голям диригент, при които този момент да е изсвирен именно с фагота, а не със заместител. Въпросът ми не е риторичен. Не изключвам да съм пропуснал такова събитие. Иначе дори и на мен ми е известно, че шестте пианисими не трябва да се приемат буквално, а „as quiet as possible”.

И за да засвидетелствам своята добронамереност, прилагам като илюстрация тези няколко такта в различни изпълнения. Няма да споменавам кои са оркестрите и диригентите, защото не подценявам ерудицията ти. Казвам го без капка ирония.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите