Чухме за трети път Пасиона.
Всички участници бяха забележително всеотдайни.
Солистите.
Женските гласове (алтът и сопраното) бяха очарователни. Евангелистът отново беше много "живописен". Пламен Бейков стабилен, като обаче изпитвам известни съмнения доколко му отиват някои баритонови моменти. П. Данаилов не скри достойнствата на гласа си, малко повече освобождение във визията му е необходимо.
Хористите.
Започнаха твърде бурно, чак похлупиха оркестрите в началото. После диригентът ги укроти и балансът се получи. Добра оценка, със забележката, че децата на Бодра смяна от миналия път, стояха доста по-добре.
Оркестрите.
Като се има предвид участието на почти цялата Арс Барока, вярвам никой няма да се усъмни в качеството на музикантите.
Видно Йосиф Герджиков има ресурс. Забелязва се, че не стои на едно място, а продължава да търси други решения чрез подходящия състав.
Защо ли обаче си мисля, че е време Пасионът да излезе от Аулата?