Само да уточня "виновността" на Измирлиев за "специалния" бис, за което пише в материала към русенския линк. Приносът се изразяваше в оркестрация на обикновена кафанска музика... А русенската кръчма "Чифлика" е едно от най-реномираните и посещавани заведения в града, което обикновено не пропускаме. Само че този път бяхме там на следващия ден.:o)
Не съм слушал предаванията по радиото, но знам, че и Метронома, и Алегро Виваче са отразявали с преки включвания. Ако имаш нещо под ръка, пускай тук за всички.
И специално за теб, като постоянен клубен протагонист на модерното, няколко думи за съботното матине под надслов –
"Майстори на българската музика"
Ансамбъл МУЗИКА НОВА
Диригент – Драгомир Йосифов
Явор Желев – флейта
Валентин Методиев – обой
Росен Идеалов – кларинет
Атанас Карафезлиев – тромбон
Станимир Балеев – ударни
Марио Ангелов – пиано
Георгита Бояджиева – виолончело
Борислав Симеонов – контрабас
Програма
Васил Казанджиев – Трио соната в памет на Лазар Николов за кларинет, чело и пиано
Божидар Спасов – Con Spasso за кларинет, тромбон, чело и пиано
Стефан Драгостинов – Макам & Юруш за тромбон и ансамбъл
Лазар Николов – Метаморфози II за кларинет, пиано и ударни
Драгомир Йосифов – Chrono/u/top/ie (посветена на Лазар Николов)
В неотдавнашното интервю с него, Драгомир Йосифов беше наречен "серт, сложен и непридвидим". С третото определение няма да се съглася. Защото дори такива (донякъде) консерватори като мен, поглеждайки името му на афиша, предвиждат интригата в срещата с различното. Така беше и този път, не останах изненадан.
Страхотни изпълнители във великолепно съставена, стилна, програма!
Не съм сигурен дали точно името на Лазар Николов е била обединителната идея на концерта, но всички произведения несъмнено бяха насочени на едно място – определено духовно състояние, което не стои в съзерцание, а търси и провокира. По това си приличаха без изключение.
В Пленарната зала присъстваха и приеха поздравления и двама от авторите - В. Казанджиев и Ст. Драгостинов. Първият не се стърпя и в обичайния негов си човешки начин, отново разказа непознати за широката публика, случки. Др. Йосифов се изяви и като отличен пианист, а когато реши да седне (не разбрах защо) да дирижира, ми заприлича чисто визуално, ни повече, ни по-малко, на Челибидаке.:о)
Чудесен концерт, за мое огромно учудване, слабо посетен. Дори и цялото журналистическо войнство на Ботев и Хоризонт се изнесе в паузата. За което хвърлям по една запалена стрела в кошницата им.
|