За три дена първия Концерт за цигулка на Панчо Владигеров го слушах три пъти. Два пъти с Минчо Минчев (в зала България на живо и записа в Неделния концерт по Канал 1) и откриването (по телевизията) със Светлин Русев.
Нямам никакви предубеждения.
Минчо беше вълшебник (по ноти, за първи път през живота си), а Светлин (наизуст за пет дена) има още да размишлява какво е "Панчо Владигеров" и по този повод "как да влезе" в него. Тук Хафнер е прав, изпълнението на Светлин го води и прилича на всичко друго и много други...
Освен на оригинала, за който се иска много повече и не стига постоянното: "жестоко" свирене

Тази вечер посетих "Музика за трима" с изцяло Брамсова програма. Личните ми симпатии ги отправям към виолончелото на Александър Князев. Французина Дюме (цигулка) е забележителен музикант и го доказа. Ще му прихвана само залитането в излишно занасяне, безпричинното сваляне и пипане на очилата, и упоритото потропване с двете обувки. Толкова чувствително, че чак се загледах в левия му тъмносин и десния, черен, чорап...Рефлекси, усвоени и очевидно запаметени през годините.
В амплоато на камерен изпълнител, Пламена Мангова нямаше грешка! Да не говорим, че докато останалите се менкаха, тя беше стълб, около който се изграждеше останалото! Завиден партньор, дай Боже всекиму!
Не знам защо обаче, докато слушах този прекрасен Брамс, през цялото време в главата ми звучеше Арпеджионето на Шуберт. Хвърлих току що бегъл поглед на текстовата програма (винаги я чета постфактум) и установих, че авторката Мария Дуканова също го е отбелязала.

Редактирано от Oблak бял на 25.03.09 03:02.