|
Окуражен съм от предизвикателството на Алегро Виваче.
Защото разликата от досегашното е не само зрима и слухова, а концептуална. Т.е. слагаме край на себичния волунтаризъм, с всички присъщи изкушения на тоталната мобилизация на цял Сливен (например), и отиваме да решаваме теста само с осем възможни реални свята. Шегувам се, разбира се (дали?)
Предложенията или номинациите, кой както му харесва:
Виктория Василенко - пиано
Давид Дяков – класическа китара
Борис Недялков - виолончело
Зефира Вълова - цигулка
Кристина Хинова - цигулка
Кирил Георгиев - ударни
Василена Серафимова - перкусия
Надя Стоилова - флейта
Наградите, които носят всички със себе си (няма да ги изписвам тук сега, защото е невъзможно) са зашеметителни и ме карат да изпитвам не толкова удовлеторение от факта им, колкото от случващото се българско достойнство. Не просто нещо появило се някъде, а КАЧЕСТВО, в което, без излишни патриотарства, никога не съм се съмнявал!
Разбира се, няма никакво значение на кого ще сложим "короната" на Музиканта в личното му "CV". Защото това не е състезание като надбягване в абсурда да определяш категории в различното. Приемам го като задължително! условие да се видят ТЕЗИ имена, да се знаят и запомнят.
Личните ми впечатления:
Половината от младежите съм ги слушал неколкократно и ги познавам. Затова ще си позволя по една дума за тях.
За Криси Хинова съм писал и друг път в клуба, особено за нейния, колкото юношески пламенен, толкова и очарователен Бетовен. При камерния Шуман пък беше осезателно (разбираемо) въздържана и безспорно личностна. Страхотен самоконтрол и излъчване на себе си във всичко, което прави. Адски ми е любимка това момиче!
Отношението към инструмента и възможностите на Давид Дяков е нещо, което мога да определя само като феноменално! Невероятен темперамент, с доза, с премереност, изключителна техника преобърната в чувства. На тази възраст, такъв музикант досега, от години не съм виждал.
Борис Недялков е не просто талант, не е даровит и не е обещаващ бъдеще. Извинявам се, че трябва да го кажа, но го правя честно. Борко е изключение от всичко, за което може и се говори като за "чудо". Точно там е заровено кучето. Той не свири добре и още по-добре или най-добре. Никакви спечелени конкурси не могат да го оценят и не ме впечатляват. Той е музикантът, на който отдавна съм му пожелал и предрекъл, света. Настоятелно се моля дано не чете това.
С огромно учудване срещам в предложениятя името на Зефира Вълова. Ще се изразя по следния начин. В цялата стратификация, много отдавна, Зефира е на съвсем друго място. Най-малкото пък и млада, за една година...Така че отказвам да я коментирам, като прощавам нелепата хрумка на този, който навярно го е направил с добро. Сигурен съм, че е така.
Останалите имена (с изключение на Виктория Василенко) не са ми познати, постиженията им са само за сваляне на шапка. И пак казвам, не е важно кой ще "спечели". Прекрасно е, че ги имаме!
Това е смисълът на "състезанието", така го разбирам.
|
Млад музикант на годината
