Комбинация, почти несрещана в световния афиш, ни предложи в последната си премиера Софийската опера и балет. "Алеко" - операта на Сергей Рахманинов (либрето на Владимир Немирович-Данченко по поемата "Цигани" на Пушкин), и балетът "Шехеразада", изграден върху симфоничната сюита на Николай Римски-Корсаков. Либретото, хореографията и режисурата на балета са на Мая Шопова, завършила балетна режисура и педагогика в Петербургската консерватория.

Художник на двете части е Марина Иванова, която е търсила ново участие на декора в разказа и протичането на действието. Новото е мултимедийният екран, който уплътнява иначе големи вокални паузи в операта "Алеко" и илюстрира вътрешния свят на героите.
Всъщност двете произведения са с общи опорни точки. В сюжетната линия - темата за любовта, изневярата, отмъщението и душевното превъплътяване. Другата е силната и завладяваща музика на Рахманинов и Римски-Корсаков. Гост-диригентът Емил Табаков е успял да изгради от оркестъра на операта единен, симфонично звучащ ансамбъл.

"Първоначално искахме да го направим по най-класическия начин, разказа режисьорката Вера Петрова за операта "Алеко", след това минахме през етнографската идея, отхвърлихме и нея, защото музиката на Рахманинов ни води към космополитизъм и различна психология. И така се спряхме на идеята Алеко да представлява мечтанията за един по-добър утопичен свят, който сам разрушава. Класическият цигански елемент, който е заложен в пушкиновата поема, го няма.

"Партията на Алеко е написана за баритон, но е удобна и за бас, затова в тази роля виждаме двама певци: Юлиян Константинов и Александър Крунев. Юлиян обича връзката пеене-игра в руските опери, но не можахме да се насладим нито на достатъчен театър, нито пък на пеене, с което знаменитият на времето бас шестваше по сцените на Миланската скала и Метрополитен. Липсваше уплътненост, диапазон и най-вече драматизъм в пеенето му. В това отношение като че ли Александър Крунев звучеше по-убедително. Недостатъчната разиграност на солистите е може би режисьорско, но не защитено решение.

Цялото съзвездие на балетния състав беше включено в "Шехерезада". На фона на класическата лексика Мая Шопова е обогатила и обновила танца. И тъй като в досегашните сценични версии Шехеразада остава само като заглавие, тя я извежда като персонаж, който разказва. Диляна Никифорова и Дарина Бедева са прекрасните разказвачки на Йордан Кръстев и Трифон Митев, но типажът за режисьорката остава примабалерината Сара-Нора в образа на Зобеида.

www.dnevnik.bg