| 
	
 | 
	
          
            
              
                | Тема | 
                   "Алеко" в Софийска опера. | 
                 |  
| Автор | 
tom7O (познат!) | 
 |  
| Публикувано | 24.01.09 15:00 | 
 
 |  
 
 |  
        | 
         
        
  
        
					
				
			 
				Преди дни директорът на Софийска опера проф. Пламен Карталов изрази съжалението си, че през юли 2008 година - когато се е правела програмата на операта, никой не го е бил информирал за световната финансова криза. 
 В скоби трябва да вметнем, че тогава доста хора (включително и шефът на Федералния резерв на САЩ Бернанке) не са били „информирани" за настоящата криза...
 
 Професор Карталов каза тези думи на пресконференцията по повод новата премиера на Националната опера - „Алеко" на Рахманинов.
 
 Е, професорът трябва да е спокоен - финансовата криза с нищо не е засегнала нито е дала - поне видимо, за публиката, негативно отражения върху новия премиерен спектакъл.
 
 Снощи препълнената зала на операта видя и аплодира един страхотен Юлиан Константинов като Алеко, видя една свежа и завладяваща режисура, видя сценография и костюми, които - заедно с всичко споменато, могат задълго да напълнят оперната зала.
 
 Репутацията на хора и оркестъра на Софийска опера е известна, а като добавим, че на диригентския пулт бе маестро Емил Табаков, става ясно, че меломаните трябва да са спокойни за „българската съдба" на шедьовъра на Рахманинов.
 
 Който твърди, че противопоставянето черно-бяло е банално и изтъркано може да види дори само финала на спектакъла, поставен от младия режисьор Вера Петрова.
 
 Виталност, мъдрост и хуманност изправени срещу алековата черна фигура на самотата, болката и престъплението - за пореден път Константинов показва освен изящно вокално майсторство, но и един безапелационен артистизъм (все пак да не забравяме, че във визитката му присъстват Ковънт гардън, Ла скала и Метрополитен).
 
 Червеното на Земфира пък (комплименти за изпълнението на Цветана Бандаловска) е по-скоро символ на трагизма, отколкото на красотата и щастието.
 
 В крайна сметка на публиката е представена една стара история за още по-стари човешки отношения и състояния, но разказана много искрено, контрастно, постигайки ненатрапчивост при използването на някои от днешните модерни изразни средства.
 
 И тъй като стремежът несъмнено е пълни концертни, оперни и театрални зали, то новата премиера на Националната опера дава сериозен тласък в търсене формулата на успеха.
 
 www.news.bg
  
        
        
  
          |  | 
 |    |   
 
 |  
 |   
 |