Re: Een Spaense Voys / Култура и изкуство / Класическа музика

Cord’& Vento

в. Култура, брой 42 (2525), 03 декември 2008 г.

Така се изписва името на състава от тримата млади, но абсолютно посветени в тайнството, наречено барок. Само погледнете колко красив, стилен и обърнат към друга епоха седи този съюз между струна и вятър. Блокфлейти, китара и клавесин са инструментите на камерната формация – съответно с Ерик Босграаф (1980, Холандия), Изхар Елиас (1977, Холандия) и Алесандро Пиану (1972, Италия). Миналата година те бяха тук за първи път, тази година концертите им бяха два – единият от които в пълноценно сътрудничество с нашите барокисти Зефира Вълова и Иван Илиев (цигулка), Катя Вълева (виола) и Линда Манчева (виолончело). Така бързо се развива стореното от фондацията Luxuria Europae от първия до втория фестивал ‛Изкуството на барока“ и така близки стават контактите на нашите музиканти с колегите им от други земи. И с други култури. Чувства се този обмен, тази взаимност в диалога, в общото музициране. Програмата бе посветена само на музика от Вивалди и, още повече, без никакво притеснение от монотонност, само на концерти за солираща флейта и струнни. И как да има притеснение, когато тук концертният жанр бе показан от една съвсем друга негова страна – не само като състезание между солиста и състава, между флейтата и част или всички от струнните. Тук, гледайки и слушайки ‛разговора на посветените“, нямаше как да не обърна в главата си познатата ‛Игра....“ на Херман Хесе. Имах чувството, че присъствам на някакво съзаклятие, че съм влязла не в удобен момент, че езикът на тези хора не ми е познат, че тепърва трябва да го уча. Че засега само наблюдавам и се плъзгам по повърхността. Но това, което мога да сторя, е едно /не/сръчно сравнение между фигурата на Ерик Босграаф с магистър Кнехт. Има един абзац при Хесе: “тъкмо походката на Кнехт особено му допадаше, отчетлива ритмична крачка, но по-лека, сякаш трептеше между достолепното и детинското, между стъпката на жрец и танцьор – своеобразна, мила, благородна стъпка...“ Стоп! Точно това е! Не само трябва да се чуят различните гласове и тембри на блокфлейтите, които Босграаф сменяше в различните концертни авантюри на Вивалди; не може да не се види – тъкмо тази ‛стъпка на жрец и танцьор“, която Босграаф предава на асамблистите с него. И това става с лекотата на майстор! 28-годишен, все пак! Кога се учи това, от друга епоха ли е дошъл този особен човек, не знам!

Барокът е не само съответен вид и цвят, интензитет и специфика на звука, не само философия, история и естетика. А още толкова много! Например в бароковото свирене участва и танцът на тялото; и тялото е резонатор на звука – то е като част от инструмента – поне така се вижда. И се чува! В тези деликатни, постоянни и много красиви извивки има една чувственост на жеста, която се чува и в свиренето. Този театрализиращ нюанс афектира изкусно музикалното внушение. И го съотнася към днешното.

И какво излиза? Толкова по-съвременно, по-актуално звучи, колкото повече се спазват ‛каноните“, колкото повече се дипли бароковото concerto в съ-общното музициране, толкова по-близко до нас се оказва. Но и пълно с мистерия е това общуване, като съзаклятничество, красиво, вибриращо, интензивно. В контекста на традицията и на нейното продължение. Експресивно. За това какъв инструменталист е Босграаф, както впрочем и останалите от триото (на които и българите бяха равностойни партньори), може да се пише и говори отделно. И с голям възторг. Оставям това на инструменталистите, които бяха в залата на Столичната градска галерия, защото предпочитам да подчертая още един детайл към тримата от ‛Кордевенто“ – те са и дълбоки изследователи на епохата. Засега това, което може да се прочете след известно ровене в мрежата, е студията на Босграаф ‛Фридрих Велики. Флейтистът, който царува“ с подзаглавие ‛Социологични фактори за разцвета на инструменталната музика в двора на Фридрих Велики в Прусия“, преведена на испански. Но и без това урокът на Босграаф, Пиану и Елиас е обемен, дълготраен и много, много важен! И за музиканти, и за любители, и за публика. За обществото!

Екатерина Дочева
Редактирано от eric3 на 05.12.08 17:18.