Чудесно начало на фестивала – с вдигната летва и предизвикателство към следващите концерти.

Очевидно Телеман е емблемата на този състав – възхитително встъпление с увертюрата му в си минор и прекрасен финал с Burlesque de Quixotte.

И аз, както Облака, си мислех за „странния” прочит на си минорната сюита на Бах. Бързото темпо на първата част (увертюрата) сякаш попречи на детайлите, заглуши минорното звучене и дълбочината й. Контрастът със средната й част не ми прозвуча. Не че темпото е необичайно – и други я свирят така (например Pinnock), още повече, че в партитурата не съществува никакво указание за характера на тази част. При полонезата виолончелото, иначе чудесно, тук звучеше някак си кухо и не се съчета с флейтата, за разлика от деликатното партниране на чембалото. Не се получи и баланс между частите – нещо задължително при Бах.

Това, разбира се, са мисли, провокирани от известни на повечето тук мои пристрастия към Бах и специално към тази сюита. Решението да ги споделя е продиктувано най-вече от възхищението, че Ars Barocca се захващат със сложни и дълбоки произведения, а не се оставят да се носят по повърхността. Колкото до това как се получава, Конфуций вече го е казал преди мен: „Пътят от хиляда ли започва с първата стъпка”, а при Бах първите стъпки не са малко. Важното е, че резултатът ще е неизбежен.

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")