Животът е кратък, Уилиамс - вечен. :) Но човешкият вкус към абстрактното е достатъчно субективен, за да е безмислено да споря, че неговата музика е толкова безкрайно над измеренията на всеки един конкретен и преходен повод за създаването й. Странното не е в това ако от вълшебството за едни, други не потръпват. А по-скоро в посочения Имперски марш като подчертано единствен пример за извън контекстно (концертно) въздействие. При всички концертни сюити (филмови) аранжирани ежегодно? (Не че на концерт въздействието е задължително по-силно отколкото при индивидуално слушане, разбира се.)

Иначе по темата - Шостакович, все не го свързвам в представите си с филмовата музика. Но може и да има грешка в представите ми.

williams, horner, elfman, zimmer